Астрално събуждане, астрални тунели и технологията на Сивите

Марс

Тази астрална проекция се случи на 28 март 1996 г. и не продължи особено дълго. Може би някъде около 2 часа. Не мога да я опиша с пълни подробности, защото това би отнело над 30 страници, така че ще отбележа по-важните неща.

Първото нещо, което се случи в мига, в който блокирах всичките ми мисли и умът ми се изпразни напълно, беше появата на образ на син тунел. Това беше астрално отражение на един син тунел, който се намира на границата между астралната и менталната равнина и след като го разпознах, аз се проектирах с астралното си тяло директно в него. В следващият момент се озовах по средата на тунела, който се въртеше по посока на часовниковата стрелка. Неговата структура е удивителна, защото той се състои както от астрална, така и от ментална субстанция. Изглеждаше все едномилиони медузи са съединени заедно в една величествена и красива синя хармония.

Тунелът вибрираше с толкова високи вибрации докато се въртеше, че астралното ми тяло започна също да се върти в същата посока. Неговото и моето въртене се синхронизираха перфектно. Той водеше право нагоре когато забелязах бяла светлина. Знаех че светлината няма да ми позволи да премина, ако останех в астралното си тяло, затова трябваше да го заменя с менталното си такова (което притежаваше много по-фини вибрации). Докато се движех нагоре започнах да се концентрирам в областта на сърцето. Започна да се появява източник на бяла светлина от гърдите на астралното ми тяло, когато освободих космическата любов, която беше толкова надълбоко в мен. Няколко минути по-късно аз самият се превърнах в бяла светлина с човешки контури. Сега вече бях в менталното си тяло и се движех към светлината в края на тунела. Дистанцията намаляваше и когато се намирах на около 50 метра от бялата светлина направих глупава грешка. Точно в този момент се появи спомен и образ в съзнанието ми на подобна бяла светлина, която бях видял много близко до земната атмосфера. Само за миг от секундата този спомен прекъсна всичко и обстановката се смени напълно. Синият тунел и бялата светлина в неговия край изчезнаха и аз се озовах в космоса точно над нашата планета.

(Този специфичен откъс е може би най-интересната част от целия материал поради факта, че хвърля известна светлина върху някои изключително важни въпроси дискутирани в няколко предишни статии. На първо място прави впечатление, че се описва тунел, който е на границата между четвърта и пета плътност (тази на която оперират Висшите Аз). Няма как да не направи впечатление образът на милионите „медузи“ в случая, поради факта, че много изследователи на тази материя правят най-близка аналогия относно Висшия Аз точно с образа на медуза, чиито пипала представляват различните инкарнации. Тук имаме и допълнителната подробност с „бялата светлина“, което се явява силно интригуващ момент поради факта, че в съзнанието му нахлува спомен за подобна бяла светлина, която бива проектирана в космическото пространство около Земята и точно този спомен прекъсва процеса. Този факт сам по себе си може да се тълкува по много различни начини, но предвид „старата извънземна традиция“ да се правят опити за създаване на „копия“ на вече съществуващи неща, които да действат по сходен начин, но в крайна сметка да носят „по-различни резултати“, едва ли ще сбъркаме ако предположим, че капанът с тунела с бяла светлина, който бива проектиран точно около нашата планета, всъщност е опит за фалшификация на нещо реално съществуващо точно на границата между четвърта и пета плътност. – бел. Alien)

Чудех се как може да съм толкова глупав и да направя подобна грешка. Пропуснах явна възможност да изследвам менталния свят. Това всъщност бе голяма загуба за мен, защото всеки път когато успявах да вляза в света, който стоеше над астралния бях изпълван с такава радост, че понякога се чудех дали изобщо да се върна повече във физическото си тяло. Присъствието на толкова много съзнание на едно място изпълнено с толкова много любов правеше менталният свят толкова красив, че изобщо не бих преувеличил ако го нарека „мястото където започва рая“.

Въпреки това нямаше никаква полза да се тюхкам повече за пропуснатата възможност. Обичах космическите изследвания почти толкова колкото и менталния свят. Космосът ми предоставяше безброй различни места, които да посетя и разгледам, така че без колебание полетях към Луната с голяма скорост. Няколко секунди по-късно достигнах до повърхността й като продължих да летя над нея с постоянна скорост напълно наслаждавайки се на изживяването. Полетът над Луната ми предложи доста интересни гледки, но кратерите грабнаха най-силно интереса ми. Този път не срещнах някакви НЛО обекти въпреки факта, че друг път те почти винаги се появяваха, дори ако само доближа Луната. Продължих полета още 10 минути на зигзаг и след това увеличих височината си и отново бях в космоса.

Не исках да ходя от другата страна на Луната, защото знаех, че там се намира основната база на Сивите откъдето те наблюдаваха дейностите на Земята. Съдейки по предишния си опит контактът ми с тях никога не ми е носел нищо добро, така че се стремях да ги избягвам колкото мога. Слънцето блестеше силно и в момента в който почти бях решил да тръгна в посока към нашата звезда си спомних, че си бях обещал да посетя Марс. Не бързах, така че нямах намерение да се телепортирам директно там. Исках да пътувам с по-ниска скорост и да не пропусна прекрасните гледки, които нашата Слънчева система предлага по пътя дотам. Така, аз насочих астралното си тяло в посока на червената планета. Полетът дотам отне известно време и аз наистина му се насладих.

Постоянно правех различни маневри докато летях, защото това ми доставяше голямо удоволствие. (Астралният пътешественик, който не е имал възможността да усети това си няма ни най-малка представа колко е прекрасно. Вие сте свободна душа докато летите в космоса, а вашето физическо тяло е някъде далече на родната ви планета.) След около час пристигнах на Марс, който ми се стори 2 пъти по-малък от Земята. Планетата беше почти изцяло покрита в червено заради червеният прах на повърхността и не ми се стори враждебна. Обаче полетът ми ме отведе в посока към една от големите видими следи на повърхността на Марс. Гледана отгоре червената планета имаше много такива следи по своята повърхност. Не трябва да сте гений, за да установите, че планетата е била подложена на масивно унищожение в резултат на война случила се преди много време. Въпреки че ми беше интересно да изследвам, не бях дошъл да гледам тези „белези“. Бях дошъл да разгледам региона Сидония. Докато тези мисли преминаваха през съзнанието ми направих концентриран опит да се телепортирам точно над този район.

Още докато си го помислих бях вече там. В мен нахлуха усещания, които не могат да се опишат, когато разпознах най-мистериозното място видимо на марсианската повърхност. Долу под мен видях огромна петоъгълна пирамида, а след това забелязах и монументалната структура – Лицето на Сидония. Искам да отбележа, че бях преминавал оттук в предишни мои астрални проекции поне десетина пъти и всеки път когато идвах на това място се чудех дали нещо не се е променило във връзка с тези структури. Погледнах малко по-вляво и видях комплекс от 12 пирамиди, които изглеждаха сякаш са част от голям град, който някога е съществувал там. В този комплекс 5 от пирамидите изглеждаха по-големи от останалите и беше очевидно, че доста развита цивилизация е построила тези монументални структури.

От мястото на 12-те пирамиди на изток беше видим друг монумент. Високо над пустинята се издигаше нещо подобно на могила. Да мога да изследвам всичко това беше неописуемо, предвид че физическото ми тяло се намираше на Земята. Фокусирах се отново върху лицето на сфинкса и се придвижих бързо към него. Силно чувство разтърси астралното ми тяло докато се спусках над лицето. Когато достигнах разстояние от около 500 метра от него се спрях. В този момент в съзнанието ми започна някакъв монолог.

„Без значение какви усилия тайното земно правителство полага, за да прикрие изкуствения произход на пирамидите и човешкото лице, няма да могат да скрият простата и очевидна истина. Изкуственият произход на тези монументални структури е толкова очевидна, че и 10 годишно дете би го установило веднага. Очевидно е обаче, че и лицето не е в същото състояние, в което е било през 1976 г. когато Викинг 1 го снима от космоса. Широко е около 1,5 километра и е дълго около 1,3 километра, но въпреки факта, че изглежда като човешко лице, вече не притежава острите си черти отпреди. Гледайки ги от сегашната перспектива изглежда някой е разрушил този монумент умишлено. Пирамидите от друга страна напомнят на тези в Гиза на Земята. Това е солидно доказателство, че животът е съществувал и на други планети от Слънчевата система.“

Кръжах над лицето около 5 минути, след което реших да продължа в друга посока и се насочих към западния хоризонт с много висока скорост. Отне ми 15 мин. преди да достигна огромните канали на повърхността на Марс. Намалих скоростта си рязко, чудейки се дали да се насоча отново към космоса или да сляза долу да ги изследвам. Реших да видя какво има долу и внимателно се насочих в тази посока. Бе интересно, че тези канали имаха прави ъгли. Повечето от тях се различаваха по тяхната дълбочина, но този към който отидох беше около 2 км. широк 3 км. дълбок и 30 км. дълъг. Интересното беше, че нямаше крайна точка. Продължаваше с прав ъгъл надясно, който го съединяваше със следващия канал. Беше удивително колко гладки бяха стените на каналите и беше очевидно, че не са направени от „природата“, а от много напреднала технология. Пристигнах към края на тунела и направих бърз завой надясно, като по този начин продължих в следващия канал.

Той беше свързан с друг канал и аз разбрах, че това не бяха просто няколко канала, а цяла мрежа от канали, които стояха пред мен. Докато летях насред един от тях забелязах, че повърхността му започна да свети със странна тъмносиня светлина. Моето чувство за потенциална опасност започна да се обажда и чисто инстинктивно се насочих право нагоре далеч от канала. За по-малко от секунда бях на безопасна дистанция на около 200 метра над канала точно навреме, за да видя как тъмносинята светлина се материализира в лазерен лъч в момента в който почувствах опасността. Светлинният син лъч достигна края на тунела за част от секундата, но не се удари в стената. Беше удивително за мен да видя как лъча зави към следващия канал под прав ъгъл все едно беше направляван от някакво невидимо огледало. Същото се случи и с другия канал, като лъча премина през всички канали, които виждах от моята гледна точка.

Само за секунда всичко беше приключило. Лазерният лъч изчезна някъде и тъмносиньото сияние вече не се виждаше. Чудех се какво ли щеше да се случи с мен, ако бях останал вътре. Предположих че каналът, който беше построен с помощта на напреднала технология имаше някакви фини сензори, които бяха засекли моята жизнена енергия и ме беше идентифицирал като нарушител и автоматично се беше задействал някакъв защитен механизъм. Реших, че да продължа изследването на канала не е добра идея. След като хвърлих един последен поглед към повърхността на планетата, която криеше много мистерии, напуснах Марс със стремителна скорост. Миг след това червената планета зад мен беше само малка червена точка. Чувствах се толкова силен летейки с такава скорост, която не може да се опише на някой, който не е имал подобно преживяване. От физическа гледна точка бих казал, че е много отвъд това да изпиташ покачване на адреналина. След няколко секунди Земята се появи и аз намалих скоростта си драстично. Все още обаче скоростта беше висока и почнах да търся Адриатическо море като отправна точка, така че лесно да намеря Македония. В момента в който вече можех да видя ясно релефа под мен, установих че ако продължавам по тази траектория ще се окажа някъде насред Япония, така че силно смених курса на запад. След секунда-две забелязах Адриатическо море под мен и бързо се насочих към Македония малко след което вече бях пред светлините на Скопие. Насочих се към квартала в който живеех, стигнах до жилищната си сграда и влетях през балкона към стаята като директно се приземих във физическото си тяло. Незабавно отворих очи и отидох да запиша всичко в дневника си.

В най-честите случаи, в които засичах НЛО-обекти около Луната те бяха с форма на диск, както и във формата на буквата Т. Много рядко срещах летателни апарати във формата на черен триъгълник с три силни светлини видими от едната страна. Интересно е да спомена, че въпреки че рядко виждах „черните триъгълници“, всеки път когато се натъквах на такъв обект той винаги имаше една и съща посока – точно определен кратер на тъмната страна на Луната. Считам че тези апарати се управляват от хора и те са същите, които биват тествани в Зона 51. Доколкото знам руснаци и американци, също имат база на тъмната страна на Луната освен главните бази на Сивите. Това е част от разменната технологична програма и един от топ-секретните проекти, които се крият от знанието на масите.

Относно Марс за разлика от общото масово мнение, когато се приближите близо до повърхността ще откриете, че тя някак си мистериозно е изпълнена с живот. Още при първата си визита на червената планета забелязах доста сериозна подземна дейност. Стана ми ясно, че много стари бази съществуват под повърхността, а някои от тях са на възраст над 500 000 години като все още са активни. Всъщност прави впечатление, че това е същият технологичен почерк, който може да се открие и на спътниците на Юпитер – Европа и Йо, но това е съвсем друга тема за разговор. Когато гледам на лицето на Марс става очевидно, че през 1976 година е представлявало желязно и неопровержимо доказателство за съществуването на живот на други планети. По мое мнение МJ-12 са наредили то да бъде заличено в някаква степен, така че да остави впечатлението, че е естествена аномалия. Вероятно цялата процедура е била извършена с извънземна помощ, но е възможно да са действали и сами, защото притежават необходимата технология в резултат на разменната програма.

Издателство „Паралелна Реалност“

Пане Андов – „Удивителните способности на хората“

Страници: 1 2 3 4 5 6 7 8