Астрално събуждане, астрални тунели и технологията на Сивите

Втори контакт

Моят втори контакт със създание, което принадлежи към расата позната като „Сивите“ се случи на 24 януари 1993 г. Беше ранна утрин, когато успях да проектирам астралното си тяло и след като напуснах апартамента си продължих да летя в посока естествената граница на Скопие – планината Водно.

След известно време скитане продължих да летя незнаейки дали все още съм над Македония или съм преминал в България или Турция. Също така не знаех и каква дистанция съм изминал, защото променях посоката на полета си толкова много пъти, но все пак съдейки по ислямските структури под мен предположих, че съм някъде над турска територия. След като видях тези структури на земята пожелах да се върна към Скопие. Направих полукръг наляво и полетях в посоката от която идвах. Почувствах се много силен и увеличих скоростта си до степен при която имате усещането, че всичко около вас се движи с огромна скорост, а вие сте този който стои на едно място. Истината е, че не знаех точният път обратно за вкъщи, но се осланях на моят вътрешен компас да ме води.

След като пристигнах в Скопие посетих бившето си училище. Дворът му беше добре подреден и декориран за разлика от времето когато учех там. Тогава изведнъж забелязах нещо, което не се вписваше в обстановката. Някакво същество стоеше на около 15 метра от мен, но беше в гръб. Беше почти напълно прозрачно. Изглеждаше точно както извънземното същество, което бях срещнал на 7 май 1992 г.

Въпреки че си спомних всичко, което се случи при предишната ни среща аз не се страхувах от съществото. Започнах да се движа към него бавно с намерението да се приближа по-близо и вероятно да осъществя някаква комуникация. Успях да го доближа и беше очевидно, че това беше същото същество, което срещнах преди или най-малкото принадлежеше на същата раса. Въпреки факта, че беше хуманоидно, не приличаше изобщо на човек. Главата на извънземното беше много голяма сравнена с пропорциите на неговото тяло и очите му (въпреки че бяха фокусирани към нещо друго което стоеше от другата страна) бяха напълно тъмни и създаваха лошо впечатление. Беше много странно, но цялото астрално тяло на извънземното беше прозрачно с изключение на неговите очи, така че се зачудих как е възможно това. Както и да е, след като го приближих на около метър протегнах прозрачната си ръка с намерението да докосна неговото рамо. Оказа се огромна грешка.

Усетих астралното му тяло толкова студено все едно, че докосвам лед. Сивият се обърна и ме погледна с големите си очи. Моментално почувствах, че нещо не е наред. Черните очи на Сивия започнаха да блестят с бяла светлина и аз почувствах все едно ме връхлита ураган и усетих неговата огромна ментална сила идваща от очите му. Последното нещо, което си спомням беше остра и силна болка и веднага се събудих във физическото си тяло.

От една страна изпитах радост поради факта, че успях да изпълня успешна астрална проекция и да осъществя един прекрасен полет. От друга страна имаше и доста горчивина поради вторият контакт с извънземното. Стана ми ясно, че въпреки всички необикновени способности, които имах не можех да се сравнявам с това създание. То ме изхвърли от астралната равнина толкова лесно, колкото и първия път, ако приемем факта, че беше точно същият извънземен. В сравнение с първия път, този път поне успях да го видя от доста близко разстояние. Мисълта, че нещата няма да приключат само с това ме подразни доста. Ако това беше същото същество то определено ме следеше по някаква причина. Обикновено, когато се намирах в астрала моето „телепатично сканиране“ беше много добре развито или поне аз си мислех така, но този път дори не успях да се докосна до съзнанието на извънземното, все едно то не е там. Помня че почувствах че някой ме наблюдава по време на първият контакт така че все пак усетих нещо, но този път не усетих абсолютно нищо. В допълнение към това моят „харагей“ – чувството за потенциална опасност, което ме е предпазвало толкова много пъти при среща с различни същества от астрала този път също не се включи.

„Харагей“ е термин, който има своите корени в древна Япония и показва едно специално умение, което след като е напълно развито започва да се появява в ума на самураите или нинджите като силно алармиращо чувство за потенциална опасност, която е много близо.

Въпреки всичко изводите в крайна сметка сами дойдоха при мен. Струваше ми се, че извънземният не притежаваше абсолютно никакви емоции. Ако имаше някакви добри или лоши намерения считам, че щях да усетя нещо, но аз не усетих нищо и това ме разстрои много. Очевидно ставаше нещо и се почувствах като част от експеримент, в който изобщо не исках да участвам. Все пак едно нещо беше ясно. Ако извънземният искаше да ме нарани вероятно щеше да го направи. Но все пак той просто ме изхвърли от астрала. Започнаха да се появяват всякакви въпроси в ума ми. Какво наистина се случваше? Астралният свят започна да ми изглежда все по-жив и витален от всякога. Беше очевидно че бях в началото на моите астрални изследвания и имаше да уча още доста.

Следващата среща със Сивите се случи след една наистина уникална астрална проекция. За първи път извънземен Сив с висок ранг комуникира с мен почти като с равен. До момента на тази проекция бях с впечатлението, че Сивите ме считат за един вид нисшо създание без какъвто и да потенциал да ги застраши по какъвто и да е начин. Но грешах. Този път открих, че ме считат за потенциална опасност и ми разкриха много повече отколкото възнамеряваха. Астралната проекция се случи на 8 февруари 1993 г. Ето и нейното описание, като ще спестя някои подробности преди действителния контакт.

Реших да посетя дома на мои роднини, които не бях виждал повече от 10 години. Те се намираха на територията на Хърватска. Легнах си малко след полунощ и изпълних техника, чрез която лесно успях да достигна астрална проекция. След това напуснах апартамента и реших да се отправя право нагоре. Секунди след като си го помислих вече бях на стотици метри над сградата, в която беше дома ми. Само за 5 минути успях да достигна до Загреб, след което преминах през гориста местност, след което успях да достигна до града в който живееха моите роднини. Успях да разпозная обстановката, въпреки че някои неща се бяха променили. Къщата беше вече напълно завършена, а двора й беше още по-прекрасен.

Влизайки в къщата достигнах до стаята, където спяха физическите тела на моите братовчедки. Стаята беше студена, но това беше нормално, защото си спомням, че те обичаха да спят в по-студена стая. Гледката беше удивителна, защото можех да видя освен физическите им тела и техните астрални тела на 3 метра от леглата им стоящи на килима и заети с „водени на разговори“. И двете бяха много запалени в разговора и въобще не осъзнаваха, че се намират извън физическите си тела и споделят един и същ сън. Тъй като моето астрално тяло вибрираше на доста по-високо ниво, те не можеха да ме видят. Отидох точно пред тях, гледах ги, а те не ме виждаха. Тогава си казах: „Стоя точно пред тях, а те не могат да ме видят.“ Астралните им тела бяха идентични на моето, но аурата около тях беше по-малка. След това отидох до прозореца и се насладих на гледката която се виждаше от дома им с гората и къщите построени на хълма. Реших да си тръгвам и на сбогуване реших да кажа довиждане на братовчедите си. Протегнах ръката си и докоснах рамото на астралното тяло на братовчедка ми. Когато докоснах астралното й тяло усетих голям студ и в същия момент тя се събуди в астралното си тяло. Тя ме погледна и от изражението на лицето й стана ясно, че е много объркана. Две секунди по-късно тя изчезна и се събуди физически. След това стана и след като видя, че всичко е наред и осъзна че е „сънувала“ се върна да спи. Не исках да преча повече и реших да напусна стаята. След това отидох в кухнята където всичко беше добре подредено, имаше чифт очила и вестник. След това отидох в коридора.

Там се случи нещо твърде странно. Без абсолютно никакво очакване, че ще ми се случи точно тук в дома на моите роднини, аз видях малък сив извънземен, който стоеше в коридора. Видях черните му очи, които се бяха фокусирали директно към мен. Това продължи около 3 секунди. След това цялата му форма се промени. Първо формата му загуби всякакви очертания и след секунда се превърна в точно копие на моя добър приятел Деян.

В този момент много мисли минаха през главата ми. Най-вече да не се паникьосвам и да действам мъдро. Чудех се как това е възможно. Вероятно телепатично е прочел мислите ми и е решил да приеме формата на приятелят ми. Но защо точно него? Какво искаше от мен този Сив? Дали щеше да ме изхвърли от астрала както преди или пък нещо друго? Не се чувствах удобно в този коридор и реших да изляза извън къщата и тогава в зависимост от ситуацията да реша какво да правя.

Усещах, че ми се готви някаква клопка така че придвижих астралното си тяло и напуснах къщата веднага. Не възнамерявах да избягам така че стоях близо до покрива на къщата кръжейки над нея. Бях любопитен какво ще последва.

След секунда или две извънземният, който беше приел формата на моя приятел се появи пред къщата. Той полетя около мен и започна да ме гледа все едно ме сканира. Телепатично го попитах дали ме вижда. Първоначално направи изражение с лицето си все едно задавам изключително глупав въпрос след което отговори, че естествено че може да ме види. Въпреки че имаше това изражение на лицето си, знаех че това е повече от някакво добро представление, защото Сивите или рядко имат чувства или нямат изобщо такива. Въпреки факта, че тялото на извънземния беше точно копие на Деян аз по всяко едно време ясно осъзнавах че това не е той и че пред мен стои извънземно същество, което очевидно искаше нещо или ме тестваше по някакъв начин, защото ако искаше директна битка, вероятно тя вече щеше да е започнала. В този момент забелязах много силна светлина някъде зад мен. Идваше отгоре и беше толкова силна, че засенчваше астралното ми тяло. Забелязах че светлината се движи по движещата се сянка. Исках да разбера какъв беше източникът на тази странна светлина, но не смеех да обърна гръб на извънземния пред мен, който все още произвеждаше хипнотичната илюзия представяйки се за мой приятел. Помислих си, че това вероятно е някакъв обект, който се движи по небето и на база вътрешното си чувство реших, че е поне на 50 метра над нас. Знаех, че времето ми изтича, така че се фокусирах над извънземния и се опитах да извлека някаква информация. Това обаче се оказа пълен провал. Не можех да достигна до неговото съзнание, защото ме блокираше през цялото време. Заключих че вероятно ползва ментални методи, които не са познати на хората, защото неговите мисли течаха на абсолютно различна честота от нашите.

Въпреки това изглеждаше че извънземният има много високо мнение за себе си и беше очевидно, че не е обикновен Сив, а е с някакъв по-висок чин. Също така той не прояви никакъв интерес към моя опит за сканиране и без изобщо да усетя, че това ще последва той ми зададе въпрос. „Къде възнамеряваш да отидеш?“ Не исках да отговарям на въпроса му защото съзнавах, че Сивият вече знаеше отговора. Аз левитирах на 2 метра от него гледайки го презрително. Без да отговарям на въпроса му изпратих съобщение че напълно осъзнавам, че не е този за който се опитва да се представи и при това положение защо е този маскарад?

Секундите се нижеха, а светлината се приближаваше. Сега целият двор заедно с къщата бяха осветени. Бях в готовност да се изнеса бързо по всяко време от това място, когато усетих телепатична комуникация между извънземният и обекта в небето. Внезапно все едно шоуто беше свършило, извънземният даде знак с главата си и веднага светлината изгасна и след това се включи отново. Точно в този момент в съзнанието ми се появи крещящ глас: „Махай се веднага оттам глупак такъв!“

Въпреки предупреждението не бях готов да напусна сцената все още рискувайки потенциалната възможност за астрално отвличане. Имаше твърде много въпроси относно различни скрити дейности на нашата планета така че си бях обещал, че ще направя всичко възможно да узная колкото може повече по въпроса. След това за първи път усетих, че физическото тяло на този извънземен беше на този летящ обект. В следващият момент Сивият си върна оригиналната форма. Погледът в големите му черни очи ми създаде невероятно зловещо усещане. Последното нещо, което видях изписано на неговото лице преди да изчезне от покрива на къщата, беше нещо доста близко до отчаяние. И това ми даде усещането, че нещата не са се развили по начина по който извънземният искаше. Секунда след като той изчезна усетих, че съзнанието ми е отрязано от някаква много мощна сила и започвах да потъвам в пълна тъмнина. За няколко дълги мига не знаех дали падам, летя или се телепортирам на друго място. Усетих че ми правят нещо, но в следващия момент с облекчение се оказах във физическото си тяло в леглото си. В момента в който се върнах във физическото си тяло се почувствах много добре. Останах напълно неподвижен, защото преповтарях всичко което се бе случило в съзнанието си. Това е стандартна процедура през която преминавам всеки път когато ми се случи нещо важно в астрала. Когато се уверя, че нищо не е изтрито от паметта ми по време на свързващият процес с физическото ми тяло, отварям очи.

На следващият ден, когато бях извън дома си братовчедка ми се обадила на майка ми по телефона. Тя й разказала че миналата нощ ме е видяла в съня си и искаше да знае дали сме добре. Освен това и казала че същата нощ всички от семейството били принудени да се събудят от някаква странна светлина, която осветила цялото място и била толкова силна все едно било ден.

Всички били толкова изплашени, защото електрическото оборудване в къщата спряло, а в момента в който баща й излязъл да види какво става, на балкона светлината изчезнала. След като светлината изчезнала електричеството се нормализирало. Баща й бил убеден че някакво НЛО е преминало над къщата им през тази нощ…

Страници: 1 2 3 4 5 6 7 8