Астрално събуждане, астрални тунели и технологията на Сивите

Контактът продължава

Моите контакти със Сивите продължиха и много скоро станах свидетел как 3 летящи обекта сътвориха невероятно шоу в ясното звездно небе. Срещата с НЛО се случи внезапно точно по времето когато контактите ми с тях станаха по-чести, но не вярвах, че те биха ми дали да видя част от тяхната технология в действие толкова скоро. Конкретната астрална проекция се случи на 24 май 1993 г. към 2 след полунощ. След като изпълних техниката за астрална проекция бавно се издигнах над физическото си тяло. Нямаше нужда да оставам в стаята, така че напуснах апартамента с голяма скорост и полетях за запад.

Високоскоростният полет продължи дълго, като рядко ми се налагаше да летя над 200 метра височина освен в случаите, когато пред мен имаше планина. Преминах през много планини, реки, езера, гори и долини. Небето беше ясно и изпълнено със звезди, които ми дадоха много приятно и силно чувство. Бях развълнуван да се намирам на това място летейки напълно свободен и можейки да усетя неща, които повечето хора не можеха. Не искам да прозвучи като някакъв вид самоизтъкване, но тогава наистина се чувствах специален.

Предположих, че съм някъде в Испания, когато пристигнах в някакъв горист район. Местността в рамките на поне 20 км. беше незаселена и съвсем логично беше доста тихо.

Цялата обстановка беше доста красива и намалих скоростта си на около 100 км/ч и снижих височината си до към 20 метра над земята напълно наслаждавайки се на великолепната гледка. Гората беше доста голяма и не можех да видя добре нейните граници. На няколко километра от мен забелязах някакъв път който изчезваше в хоризонта. Реших да се позабавлявам и да летя точно над пътя, защото бях любопитен къде ще ме изведе.

Тогава съвсем внезапно и напълно неочаквано нещо в небето започна да проблясва и привлече вниманието ми. На около половин километър височина вляво от мен видях нещо да блести във форма на диск който се движеше през небето с много ниска скорост и без никакъв звук. Беше очевидно за мен, че обекта не е от стандартната земна авиация. Въпреки това чувството, което ме предупреждава за опасност беше спокойно, така че прецених, че няма потенциална опасност за мен. Все пак бях изненадан и продължих да наблюдавам НЛО-то и полета му. Изведнъж се появи информация в съзнанието ми, която гласеше че обектът принадлежи на Сивите и е бил построен някъде в системата Зета Ретикули. Не знаех откъде точно идват тези данни. Понякога когато съм в астрала съм усещал как съществува огромна база от данни в дълбините на моето съзнание. С други думи това е чувство все едно притежавате огромен архив, който съдържа неограничен брой архивирани файлове готови да бъдат разархивирани, както това става на компютъра. Въпреки това нямах пряк достъп до това знание и данните идваха спонтанно и без това да е волева команда. До този момент нито веднъж това скрито познание не ми е давало грешна или фалшива информация, така че нямаше никаква причина да се съмнявам в данните, които получих.

„Значи така изглеждат техните кораби“, – казах си аз. Дискообразните обекти продължиха да блещукат с кратки премигвания. Ритъмът на премигванията не се променяше, но самата светлина се променяше от светложълта до тъмночервена. Независимо от цвета на светлината тя оставаше малка светлинна диря в небето, която изчезваше много бързо.

Тогава започна някакъв дебат в съзнанието ми. Чудех се дали да се приближа до летящия обект и да го разгледам хубаво отблизо или да стоя на сравнително близко разстояние, което беше относително по-безопасно. Реших да не си търся белята така че запазих дистанция от която бях на позиция да следя лесно всичко, което се случва. Обектът продължи да лети паралелно на земята около километър когато забелязах два други летящи обекта отляво, движейки се в паралелна формация към първия. Те бяха със същия размер и форма като този който наблюдавах. Отново се появи някаква информация от нищото сама по себе си. „Те се завръщат от тяхната рутинна дейност по отвличания. В момента са приключили и се готвят да напуснат Земята и да отидат на своята база, която се намира на обратната страна на Луната.“

Загледах се за кратко надолу към гората и видях как високите дървета се клатят от вятъра. После погледнах нагоре и видях как трите обекта летят в небето напълно безшумно. Дистанцията между обектите стана по-близка и в момента в който почти се изравниха спряха. Чудих се какво ли ще се случи след това. НЛО-тата останаха на място за около 5 секунди и през този кратък период нищо не се случи. След това започнаха да променят интензитета на светлините си с по-дълги и по-къси премигвания все едно си комуникираха едно с друго. След 15 секунди всичките 3 обекта започнаха да мигат със силна светлина формираща голям жълто-червен кръг през цялото небе. Гледката беше удивителна. В следващия момент всичките 3 обекта се понесоха с огромна скорост летейки паралелно. Те набраха височина много бързо и изчезнаха от погледа ми.

Беше странно, но знаех точно каква маневра ще изпълнят. Почувствах, че съм телепатично свързан с тях. Изглежда те бяха наясно с моето присъствие през цялото време и фактически ми позволиха да видя това като подготвителен процес за евентуални бъдещи контакти. Въпреки това останах да левитирам над гората за известно време. Гледах към звездите опитвайки се да видя дали Сивите ще се върнат отново, въпреки че знаех че те са приключили с дейността си за тази нощ. След това ме погълна тъмнина и започнах да усещам, че се връщам във физическото си тяло. Спомням си, че си отворих очите и с изражение на триумф на лицето си станах от леглото. Взех си дневника, където архивирах всички мои астрални изживявания и започнах да пиша.

Оттогава минаха много години и имах доста възможности да се удивя от извънземната технология. Въпреки че земната технология е в процес на много бързо развитие, сравнена с всички други технологии, които успях да видя в астралните си пътешествия принадлежаща на други цивилизации, понякога не мога да избягам от усещането, че живеем в каменната ера.

Поредната астрална проекция се случи на 12 септември 1993 г. Необичайно за мен си легнах към 11:20 вечерта. Все пак не възнамерявах да спя, а да предизвикам астрална проекция извън тялото. След 10 минути прекарани в позицията Савазана успешно изпълних астрална проекция.

(Позата Савазана е пълната йогийска релаксация (отпускане). Това е една своеобразна физическа и психическа почивка, едно цялостно себеотпускане, което не е обикновено състояние на тялото и психиката. Някои автори считат, че това е най-важното условие за самообновяване и структурно изграждане на човешкия организъм. Наименованието савазана е санскритско. На този език „сава“ означава мъртъв труп! Ако приложим буквалната транскрипция трябва да означим позата като трупна поза. Много автори я наричат „мъртва поза“, защото изпаднал в тази поза човек трябва да наподобява истински безжизнен труп за който околната действителност изчезва. Всичко в човека се е отпуснало до максимум – всеки мускул, всеки орган, всяка система , всяка клетка. Съзнанието остава, доколкото това е възможно изпразнено от съдържание. И така, както би се отпуснал върху земята един труп – с двойно по-голяма тежест отколкото приживе, с такава тежест трябва да пада нашето тяло – ръцете, краката, главата, цялото тяло. Това е трудно да бъде осъществено, но не и невъзможно. За целта има изработена специална техника, която може да се овладее от всеки стига да е настойчив и упорит. За да бъде добре овладяна позата е необходима постоянна тренировка в продължение на 30-40 дни. –бел. Alien)

Много бързо напуснах апартамента си и се озовах на около 50 метра височина над центъра на Скопие. По време на полета усетих нещо необичайно свързано с физическото ми тяло. За да бъда по-точен почувствах, че физическото ми тяло един вид протестираше поради неудобната позиция в която беше. Астралната проекция свърши на мига и аз отворих очите си. След като придобих контрол над физическото си тяло отново се обърнах от позата на савазана на лявата си страна. За мен беше много рядък случай да се чувствам неудобно в позицията савазана, но се е случвало няколко пъти и преди, така че не обърнах особено внимание на това.

След като се наместих удобно започнах астралната проекция отново. В момента в който издигнах астралното си тяло над физическото, странен проблясък се появи в съзнанието ми. Беше много силен и почувствах как съзнанието ми става някак си течно.

В следващия момент друг проблясък се появи и аз бях моментално телепортиран към космоса. Внезапната промяна на местоположението ми ме обърка и в началото се питах къде се намирам. Случи се много бързо и ме хвана неподготвен, защото не бях дал съзнателна команда да напусна планетата. Няколко мига по-късно се успокоих и започнах да разглеждам обстановката.

Пространството около мен беше толкова мъгливо, че си помислих, че съм някъде в космоса. Имаше значителен брой частици прах. Астралното ми зрение стана по-ясно и аз видях, че се намирам по средата на астероидния пояс. Имаше много астероиди около мен, а някои от тях бяха доста големи. Гледката беше удивителна от моя гледна точка. Видях Юпитер, който се падаше отдясно на мен в неговото пълно великолепие. Казах си: „Боже, колко е огромен!“

Въпреки че беше толкова далече от мен, планетата очевидно беше с гигантски размери. Изведнъж почувствах някакъв контакт в съзнанието ми. Това ме изненада, защото чувството, което ме известяваше за опасност не ме извести за никакво присъствие и си мислех че съм напълно сам. Телепатичното съобщение беше доста необичайно и неговото съдържание бе следното: „Погледни около себе си. Това астероидно поле е всичко, което остана от една планета, която в миналото също обикаляше около Слънцето.“

По същият начин по който този контакт се появи в съзнанието ми, така и внезапно изчезна. С известна доза предпазливост и страх се огледах около себе си и на около 100 метра разстояние забелязах НЛО, което стоеше до един по-голям астероид. Този астероид се движеше по-бавно от другите. „Невероятно!“, казах си аз и погледнах към моето прозрачно астрално тяло, за да се уверя че наистина съм там и че НЛО-то към което гледам е истинско. Всичко беше наред и възприех новосъздалата се ситуация. НЛО-то не беше дискообразно, а по-скоро във формата на някакъв модерен кораб.

Пространството около НЛО-то беше силно осветено с някакво странно синьо сияние. Изглежда това сияние служи за предпазен щит от астероидите, но не бях съвсем сигурен. НЛО-то изглежда беше направено от някакъв вид черен метал, с много гладка и блестяща повърхност. Цялото изживяване беше повече от удивително, защото дълбоко в мен усетих поток от странна течност между този летящ обект и мен. Някак си знаех, че той е там заради мен. Питах се какво ли искат от мен сега и това беше съвсем логичен въпрос, който премина през съзнанието ми.

В същия момент се появи друг проблясък в съзнанието ми и аз усетих невероятно бързо движение през пространството. Бях транспортиран някъде без да го искам и това започна да ме тревожи, защото те си играеха с мен все едно бях детска играчка. Все пак не можех да направя нищо относно този факт, така че просто се адаптирах към тяхната игра. Движението спря и аз се озовах в много позната обстановка. Първото нещо, което привлече вниманието ми бе много силно лъчение на синя светлина вляво от мен. Когато се обърнах наляво забелязах, че съм близо до Земята. Синьото лъчение идваше от земната атмосфера и даваше на планетата неописуемо прекрасно излъчване. Погледнах към милиардите звезди, които се виждаха в дълбокия космос. Луната се криеше зад Земята, но бавно ставаше все по-видима. Отново се обърнах към дълбокия космос, за да се възхитя на красотата на Слънцето за няколко секунди. То светеше с голямо величие. Бях тотално погълнат от неговата красота. Никакви думи не могат да опишат истинската красота на изживяването, защото гледайки космоса на телевизия или на филм е едно, а гледайки го на живо се усеща напълно различно. Повярвайте ми, човек няма никаква представа колко красив изглежда космоса, освен ако не го зърне физически или астрално.

Съдейки от записаното в дневника си, всеки път когато съм искал да отида по-навътре в Слънчевата система, същото НЛО се появяваше всеки път. За разлика от първия път силното сияние около апарата вече не беше видимо. От мястото на което се намирах предполагам, че НЛО-то беше около 200 метра дълго 50 метра широко в неговата най-тънка част и 100 метра в най-широката си част. Не забелязах някакви прозорци нито нещо подобно което изобщо не ме изненада. Изведнъж повече от 10 бели светлинни сфери с еднакви размери се материализираха от нищото. Светлинните топки се построиха в някаква формация и започнаха да се движат към мен. Преди да имам време да реагирам по някакъв начин сферите преминаха около мен и навлязоха в земната атмосфера. Две от тях преминаха много близо до мен и осъзнах, че те вероятно са 10-12 метра в диаметър. Изглеждаше толкова странно, че всички те поеха в посока към Земята и нито една от тях не пое към Луната.

В съзнанието ми се появи зловещият въпрос какво точно се случваше. Както и много пъти преди това аз се чудех защо ми позволяват да видя всичко това. Без много колебание реших да предприема нещо. Започнах да следвам светлинните топки с фантастична скорост. Ускорението беше много мощно, но не трая много дълго, защото изведнъж те ускориха точно когато ги застигнах и изчезнаха от погледа ми. Интересната част беше, че преди да изчезнат видях как те се разделиха и поеха в различни посоки потъвайки в атмосферата на Земята. Бях сигурен, че мога да ги настигна, но очевидно в тези кратки мигове не реагирах достатъчно бързо, защото или нямах необходимите умения, или имах някакъв респект от тях и най-вече техните възможности да ми направят нещо, ако ги ядосам. Въпреки забавянето на моите действия реших да поправя грешката и продължих да навлизам към Земята с висока скорост.

Няколко мига по-късно (съдейки по контурите на континента над който летях) се приземих някъде над Русия. Направих плавна маневра наляво и продължих да летя с драстично по-ниска скорост от около 500км/ч. Настроих височината си на около 300 метра над земята и продължих да се движа на север. През цялото време бях наясно с възможността някоя от светлинните топки да се появи отнякъде. Къде отидоха белите сфери и каква бе тяхната мисия беше единственият постоянен въпрос, който съзнанието ми си задаваше. Въпреки това никоя от тях не се появи до момента. Забелязах голяма гориста местност отдолу, но не й обърнах особено внимание, защото се озъртах навсякъде, за да видя дали някоя от светлинните топки ще се появи в ясното небе. След около 20 минути летене пристигнах в някакъв планински район. Спрях замалко над един от планинските върхове гледайки отново във всички посоки в небето. Видях няколко облака над мен, които правеха нощното небе още по-красиво. Облаците бяха осветлени от лунната светлина и спомняйки си, че всъщност току-що дойдох от космоса – това ми даде някакво много силно чувство на себеуважение. Не мога да опиша точно чувството, което изпитах. Всичко, което мога да кажа е, че усетих нещо космическо в себе си.

Тогава внезапно целият фон изчезна и след няколко секунди по-късно пред мен се появи съвсем друга обстановка. Нямаше някаква конкретна причина това да се случи и определено не се случи защото аз бях направил нещо по въпроса. Озовах се в някакво астрално измерение където всичко беше много тъмно. Усетих че ударих директно някаква невидима стена. Не ме заболя, въпреки че понякога се усеща болка, ако все още мислите частично по начина по който го правите въвфизическия свят. Отначало беше странно, но се адаптирах към обстановката много бързо. Исках да премина през невидимата стена и бях наясно, че не мога да успея със стандартната процедура (просто да я премина) защото ще ударя астралното си тяло. Стана ми ясно, че бях изправен пред нещо подобно на енергийна бариера. Следователно едно от възможните решения да премина от другата страна беше да променя структурата на астралното си тяло. За да бъда по-точен помислих да променя астралната субстанция на моето астрално тяло.

И номера проработи. Умишлено промених плътността на астралното си тяло в нещо като някаква водна субстанция и се слях със субстанцията на стената. Направих това дори на атомно ниво и в следващия момент просто моята субстанция навлезе дълбоко в другата и успях да изляза от другата страна. Когато се озовах да се плъзгам над вътрешната повърхност на енергийната бариера, моето астрално тяло придоби отново първоначалната си плътност и заех обичайната си астрална форма.

Гледката отпред беше неописуема, на около 30 метра от мен имаше квадрат, който се въртеше и левитираше във въздуха. Неговите страни бяха около 20 метра дълги и напълно черни. На пръв поглед всичко това ми се стори много подозрително. Помислих си, че това може да е един от капаните на които понякога се натъквах в астрала. Тъй като ми беше писнало да търся решения за измъкване от подобни капани, реших да се махна оттам преди нещата да станат по-зле. Концентрирах се върху това да се върна в Скопие. Квадратът се изпари и аз се озовах над Скопие на височина от около 200 метра. Дори не мислех за това дали съм напуснал мястото където беше квадрата прекалено бързо или не. Дори не ми пукаше дали Сивите имат нещо общо с това – просто приех собственото си решение като крайно такова и продължих. Поставих астралното си тяло в състояние на свободно падане и само секунди преди да достигна земята се спрях и продължих да летя ниско между сградите.

Малко след това всичко около мен отново изчезна без каквато и да логична причина. В следващия момент започнах да потъвам в пълен мрак с ясното усещане че пропадам. Очаквах бързо завръщане към физическото си тяло, но 5 секунди по-късно пред мен се появи нова реалност. Отново бях в някакво друго измерение и се опитвах да узная къде точно се намирам. Вероятно бях някъде доста дълбоко в астралната равнина. Един странен левитиращ път се виждаше в това пространство. Той се състоеше от много тънки тъмнозелени плочи с форма на правоъгълници.

Нямах никакво обяснение за това, което виждах, но имах чувството, че това не беше първият път в който съм бил на това място и това чувство се засилваше. Нищо нямаше да ми изглежда толкова сложно, ако не бях видял един малък Сив, който стоеше на една от плочите на около 30 метра от мен. Вече ми беше писнало от тях и веднага отидох директно към него, за да си изясня нещата и да разбера защо ме следват толкова дълго. Наистина тотално ми беше дошло до гуша от тях и исках да им кажа да ме оставят на мира, защото не исках да имам нищо общо с тях. Истина бе, че ми бе омръзнало да бягам от тях и в този момент бях изпълнен с огромен гняв и дори омраза и бях готов да се бия за своята свобода. Все едно извънземният прочете мислите ми, а аз съм убеден, че го направи още в момента когато пристигнах, и той просто изчезна. Малко преди да изчезне от погледа ми получих телепатично съобщение, че той беше отговорен за всичко, което бях видял преди това в космоса. Не ми обясни обаче най-важното нещо. Защо? Както и да е, връзката прекъсна и аз усетих много бързо, че астралната ми проекция е към своя край. Оказах се прав, защото всичко около мен започна да се разпада и се оказах в пълен мрак.

Видях стаята си и моето физическо тяло, което лежеше на леглото все още в позиция обърнато на лявата страна. Бавно приближих физическото си тяло и започнах да се сливам с него. Когато усетих, че мога да контролирам физическото си тяло отново само отворих очи и не мръднах цяла минута. През това време в ума си записах всеки един детайл за тази астрална проекция. След това станах от леглото и взех дневника си, за да архивирам събитията от астралната ми дейност. Тази астрална проекция повдигна много нови въпроси в съзнанието ми. Чудех се какво наистина се случва на Земята. Какво искат те от нас? Какво искат от мен? Защо от мен?

Все още нямах някакъв твърд отговор за който и да е от моите въпроси и вече не бях сигурен за нищо. Въпреки това се надявах да открия повече информация при всеки нов контакт. По това време обаче спрях да говоря за моите астрални изживявания дори и с най-добрите си приятели, защото не бях сигурен как биха реагирали те. За първи път в живота си се почувствах самотен.

Днес, след толкова много години успях да открия някои от отговорите. Планетата, която е била част от нашата слънчева система преди време всъщност е била собственост на рептилоидна раса. Два други вида познати като „Сивите“ също са имали бази на тази планета, но те са били в подчинена позиция спрямо рептилиите. Последните командвали всичко, а Сивите винаги изпълнявали заповедите им. Доколкото знам и днес нищо не се променило – рептилиите са все още тези, които дирижират парада, а някои от видовете Сиви извършват генетични експерименти и всякаква друга мръсна работа в тяхна полза. Въпреки това преди хиляди години се разразила мащабна унищожителна война в този сектор на галактиката. Една високо развита цивилизация, която преди съществувала на планетата Марс успяла да окаже сериозна съпротива като унищожила цялата планета принадлежаща на съюза между Сивите и рептилиите.

Астероидният пояс за който споменах в описаната астрална проекция е част от това, което е останало от тази планета обикаляща около Слънцето между Марс и Юпитер. В края на войната целият Марс е бил унищожен на повърхността и станал непригоден за живот. Повечето от оцелелите от тази цивилизация отишли към дълбокия космос в търсене на нов дом. Малка част от тях обаче дошли на Земята, за да се присъединят към силите на Лемурия срещу съюзът, който се състоял главно от рептилии, сиви и тези от Атлантида. Много от тях загинали при масивните унищожения, някои от тях напуснали Слънчевата система завинаги, а някои се укрили дълбоко в недрата на Земята заедно с оцелелите от Лемурия.

Страници: 1 2 3 4 5 6 7 8