Астрално събуждане, астрални тунели и технологията на Сивите

Първи извънземен контакт

Следващото извънтелесно преживяване описва началото на моите контакти с извънземни същества. Астралният свят е пълен с всякакъв вид същества, много от тях идващи от дълбокия космос. Въпреки това повечето хора, които имат възможност да пътуват астрално рядко успяват да ги видят поради факта, че те не искат да бъдат виждани. Моят първи контакт с такова същество се случи на 7 май 1992 г. На практика това беше много кратък контакт, но от съществена важност за мен, именно защото тези същества не позволяват тяхното присъствие да бъде регистрирано или усетено по какъвто и да е начин, както в астралния свят, така и във физическия.

Ще опиша цялото астрално изживяване точно както се случи и начина по който успях да се събудя в астралния свят. Това изживяване освен всичко друго е добър пример за това, че съществуват много методи за влизане в астрала, ако сте запознати с основните движения, които съзнанието прави по време на сън. Сънят ми беше свързан с високо дърво, което аз и един мой приятел изкачвахме. Беше ден, но небето беше изпълнено с облаци и скоро започна да вали лек дъжд. Мястото на което бяхме беше близо до моят квартал точно срещу река Вардар.

Сънищата са си сънища, но в един момент ситуацията се промени и изведнъж се оказа, че приятелят ми носеше въже, с което да се обеси. Преди да мога да направя нещо, той вече се беше приготвил да го направи. Мислейки си, че съм във физическата реалност си казах: „Боже, той ще се обеси!“ Сънят продължи и аз започнах да се катеря по-бързо, за да осуетя плановете му, но в този момент той скочи от клона и се обеси. Бях много отчаян и си казах: „Боже, той е мъртъв!“

Нямаше какво да направя в този момент и неосъзнавайки, че сънувам аз започнах да чакам неговото астрално тяло да се отдели от физическото му такова. Нищо не се случи през първите 10 секунди. Очевидно без капка осъзнаване, че се намирам в астрала, аз чаках упорито неговото астрално тяло да изскочи.

След това то наистина започна да излиза и си спомням, че тогава му казах „Не се страхувай, ти просто напусна физическото си тяло за последен път“. В момента, в който казах това започна да духа силен вятър. Този студен вятър ме пробуди и аз осъзнах, че сънувам и няколко секунди по-късно стоях на същото място в моето прозрачно астрално тяло. Цялата обстановка се смени, денят се превърна в нощ, както бе и действително в момента, а дървото и обесеното тяло изчезнаха, защото на практика те никога не бяха съществували и са били само част от моята илюзия, която моето подсъзнание беше създало. Истината е, че астралният свят позволява на нашето съзнание да създава всякакви видове видими илюзии по време на сънуването и природата на тези заблуди винаги зависи от нашите желания и страхове.

В този момент вече всичко около мен започна да приема нормална форма и аз можех да наблюдавам квартала си от другата страна на реката. Спомням си, че си казах: „Добре, нека се разходя в астрала.“ Изпитах голяма нужда да се издигна над земята колкото се може повече. В момента в който се появи това желание, то започна да се случва. Почувствах голяма вътрешна сила пробуждайки нещо вътре в мен и две секунди по-късно вече се бях издигнал на 2 километра височина. Спомням си ясното звездно небе. Направих огромно салто във въздуха, което ме настърви още повече да летя. Няма значение колко често правите астрални пътешествия – всяко едно от тях е съвсем различна история.

След това салто продължих да летя на запад към центъра на града. Скопие изглеждаше толкова по-красиво гледано отгоре с хиляди светлини светещи в нощта. Снижих малко височината и продължих да летя над града за доста дълъг период на по-ниска скорост. Мислех си за смисъла на живота ми. Това беше странно, защото почти винаги когато бях извън тялото си бях зает правейки нещо или наблюдавайки нещо в астрала. За разлика от друг път на тази астрална екскурзия аз се бях замислил дълбоко за смисъла на живота ми и на този във вселената изобщо.

Нямаше никакво значение накъде отивах или пък какво щях да видя или чуя. Без каквото и да е специално намерение промених посоката и полетях на север към планината Скопска Черна Гора, една от планините които заобикалят Скопие. След това без някаква особена причина се канех да напусна района, когато усетих, че нещо е доста различно в обстановката. В съзнанието ми го усетих точно като усещането, че някой те наблюдава, но не можеш да видиш никого. Започнах да се опитвам да проследя откъде идва това чувство и установих че сигнала е най-силен зад гърба ми и се обърнах да видя дали няма да забележа нещо подозрително. Точно в този момент забелязах прозрачно астрално същество, което ме следваше спазвайки дистанция от около 30 метра. Не успях да го анализирам, но в момента в който го видях съдейки по контурите му веднага ми стана ясно, че съществото не е човек. Въпреки че беше с хуманоидна форма беше доста по-малко в своя астрален размер отколкото средностатистически човек и прозрачната му глава беше доста различна и подобна на същество от научно фантастичен филм – голяма глава с големи черни очи.

Честно казано не изглеждаше приятелски настроено и не изглеждаше, че има намерение да комуникира с мен, така че реших, че е добре да не го дразня. Целият му вид беше странен и се спрях на едно място, за да го видя по-добре. Когато се фокусирах върху него почувствах все едно ме връхлетя силно торнадо. Все едно някой източи цялата ми сила и ме остави напълно безпомощен. Бях сигурен, че съществото имаше нещо общо с този факт. Чувството беше като на патица чакаща за разстрел. В следващият миг се чу странен и силен глас, който директно се появи в съзнанието ми:

„Хората нямат разрешение да присъстват тук с пълно съзнание. Не идвай повече.“ Без никакво предупреждение силна светлина проблесна за секунда и аз се озовах да левитирам точно над физическото си тяло. Не по моя воля започнах бавно да потъвам във физическото си тяло, след което се събудих физически. Спомням си, че станах от леглото си, изпих чаша вода и записах изживяването в дневника си. Доста въпроси се появиха в съзнанието ми във връзка с това, което се случи и странното създание което срещнах.

Това беше най-странното същество, което бях срещал в астрала изобщо. То действаше така все едно това е неговият дом и аз някак си съм навлязъл непозволено на неговата частна територия. Помня ясно неговата „трансмисия“, която беше под формата на команда да не навлизам в астралната зона по собствена воля отново. До този момент аз не се бях спирал пред нищо и никой в живота си, затова и не възнамерявах да започна да го правя само защото някакво странно същество е казало така. На по-късен етап, когато започнах да имам по-чести контакти с тези същества (почти ежедневни) научих, че повечето от тях идват от системата Зета Ретикули и че не искат да бъдат споменавани с тяхното истинско име. Те предпочитат термина, който хората, които осъзнават тяхното присъствие са им измислили – „Сивите“.

Говорейки от личен опит тяхното присъствие винаги излъчваше доста голяма и скрита ментална сила и в 90% от контактите ми с тях те бяха агресивни и зли. Въпреки това те не показваха никакви емоции и това ме наведе до заключението, че или нямат никакви емоции или че могат да ги контролират по невероятен и ефективен начин. Големият интерес, който проявяваха към мен беше свързан със силата на яснотата на моето съзнание в астрала и способността ми да се движа свободно в астралния свят. Честно казано бях започнал да се чувствам като част от някакъв експеримент с всеки изминал ден което почна да ме притеснява доста и същевременно ме накара да бъда доста упорит в опитите си да открия какво точно се случваше по всякакъв начин. В началото нямаше някаква особена реакция от тяхна страна, но след като осъзнаха, че правя усилия да разбера повече за тях, те започнаха да ме следят всеки път когато бях осъзнат в астралния свят.

Страници: 1 2 3 4 5 6 7 8