Астрално събуждане, астрални тунели и технологията на Сивите

Тунелът

Тази астрална проекция се случи на 30 ноември 1992 г. След като напуснах физическото си тяло достигнах до височина от около 5 километра над Скопие. След това започнах да летя с огромна скорост на изток. Думите не могат да опишат радостта, която ми даваше движението с подобна скорост. Постоянно сменяйки височината аз летях над планини, гори, езера и от време на време над Индийския океан. След около половин час астрално пътуване достигнах въздушното пространство на Виетнам. Започнах да намалявам височината до степен на свободно падане към огромната виетнамска джунгла, която се простираше навсякъде докъдето ми виждаха очите.

Няколко мига по-късно нещо странно се появи в небето. Забелязах голяма деформация в пространството, която се появи сякаш от нищото в небето и помня, че се запитах дали е видима само от астрала или може също така да се види и от физическия свят. Бях толкова любопитен, че спрях свободното падане над джунглата и полетях право към деформацията. За момент се появи съмнение в съзнанието ми дали да вляза или не в пукнатината в небето. Изследователят в мен взе надмощие. Счетох че това е добра възможност да изследвам феномен, който до момента не бях виждал в астрала, така че реших да вляза в пространствената аномалия. В момента в който се промъкнах през деформацията усетих много неприятно чувство защото цялото ми астрално тяло почна да се разтегля. В следващият момент се озовах в странен тунел. Помня ясно, че се питах: „Къде съм?“ Очаквах, че ще се транспортирам до друго място в пространството и времето или нещо подобно, но не и да се озова в тунел. Напълно ошашавен започнах да изследвам тунела.

Тунелът беше осветен с някаква фосфоресцираща светлина, но не можах да установя откъде точно идваше тя. Тунелът беше около 10 метра в диаметър. Погледнах зад себе си и след това напред и заключих че краят на тунела не е видим от нито една страна. Воден от любопитство бавно полетях в посока напред и установих, че тунелът прави големи зигзагообразни завои. Летях ту наляво, ту надясно отново и отново.

След известно време увеличих скоростта, защото краят все още не се виждаше. Реших че ще е по-добре ако се приближа до стената на тунела и изследвам материала от който беше направен. Изглежда стените бяха направени от някаква странна фосфоресцираща астрална материя, а не от стандартната астрална субстанция. Спомням си, че фосфоресциращата светлина идваше от вътрешната част на стените и придаваше чудесен ефект на прозрачното ми астрално тяло. Продължих из тунела в продължение на много мили, но все още не се виждаше изходна точка. Любопитството ми се изпари и някакво неприятно чувство започна да ме обзема. След това ситуацията се промени, но не бях сигурен дали е за добро или лошо.

Забелязах някаква жълто-бяла светлина около 30 метра пред мен. Беше много подобно на появата на слънцето по средата на деня. Не мога да го обясня напълно, но в този момент някъде дълбоко от съзнанието ми започнаха да се появяват някакви проблясъци и видения от моето далечно минало. По някакъв специален начин те бяха свързани с този тунел или поне със светлината, която виждах. Съзнанието ми бе доста развълнувано, когато изведнъж си спомних думите на моят приятел Велибор. „Понякога в астрала можеш да се натъкнеш на тунели, които са безкрайно дълги и при някои от тях няма връщане и няма никакъв изход.“

Осъзнах, че това вече не беше игра и че трябва да започна да търся изход. Първото нещо, което мина през съзнанието ми беше да се опитам да мина през стените на тунела. В момента в който си го помислих астралното ми тяло се повдигна и преминах през стената на тунела. Озовах се в пълна тъмнина и светлината, която се виждаше вътре в тунела не се виждаше от тази страна. След като отлепих краката си от стената усетих странно чувство, все едно времето е спряло. Всичко около мен беше все едно замръзнало.

След това чувството изчезна и усетих все едно се движа със забавени движения през безкрайното тъмно пространство. Не можех да видя нищо и нямаше и абсолютно никакъв звук. Това е чувство подобно на онова, когато сте в дълбока пещера и не можете да видите нищо, пълен мрак е и усещате влагата във въздуха.

Обзе ме чувство на горчивина, а абсолютната тишина правеше ситуацията дори още по-зле. Не отне много време и аз „потънах“ отново в самия тунел. Странната светлина все още бе там. Беше на същото разстояние от мен и не се движеше. Когато тръгнах към нея тя също се отмести със същата скорост и разстояние. Увеличих скоростта на полета си и започнах да я преследвам. Летях много бързо сменяйки посоката постоянно и адаптирайки се към завоите на тунела. Всеки един момент ми се струваше като цяла вечност. Въпреки че постоянно увеличавах скоростта си светлината винаги се изплъзваше спазвайки същата дистанция. Помислих си: „Как мога да стигна тази светлина след като постоянно ми се изплъзва?“

астрално събуждане

Тунелът изглеждаше безкраен. Паникьосах се и започнах да се питам дали изобщо има изход от тунела. Започнах да се движа дори още по-бързо и колкото повече увеличавах скоростта си, толкова повече ставаше ясно, че не трябваше да влизам в това изкривено пространство изобщо. Как можех да съм толкова глупав и да направя такава грешка? Беше очевидно, че съм в капан и че има сериозна вероятност да остана там доста дълго време. Въпросът беше колко дълго физическото ми тяло щеше да остане в положението на транс, в което го бях оставил, преди да започне да губи сили и накрая да умре.

Завоите следваха един след друг. Бях в тунела повече от час и все още не виждах никакъв изход. Светлината беше все така на 30 метра пред мен и винаги се изплъзваше. Отървах се от паниката която се беше настанила в съзнанието ми и започнах да търся решения на проблема, защото ако останех там повече от ден имаше голяма вероятност физическото ми тяло да умре.

Започнах да се фокусирам над това да се върна във физическото си тяло поне 20 минути, но с абсолютно никакъв резултат. Все едно връзката ми с физическото тяло беше напълно отрязана. Опитах да се телепортирам астрално на някое друго място повече от 10 пъти, но това също не сработи. Започнах да излъчвам телепатични съобщения към астралния ми водач, но това също не подобри ситуацията по никакъв начин. Опитах се да се свържа с приятеля ми Велибор в астрала, но и това се оказа провал. Опитах дори да комуникирам със светлината, надявайки се тя да ми обясни къде се намирах и какво ми се случваше. Почувствах, че светлината можеше да усети мислите ми, но не ми отговаряше. Изглежда не искаше да комуникира с мен.

Времето минаваше и бях използвал всички варианти за спасение, за които се сетих с изключение на един. Единствената останала възможност беше да достигна светлината и да видя какво ще се случи. Реших да увелича скоростта си до края на собствените си възможности. Нямах вече какво да губя, така че набрах максимална скорост. Усетих ситуацията все едно бях натиснал турбо бутона и скоростта рязко се увеличи. Преминах през дългите завои само за част от секундата и усетих как астралното ми тяло беше задвижено от собствената си сила, която обаче беше извън съзнателния ми контрол.

Усетих ново ускорение на скоростта и после още един тласък малко след това, който я увеличи дори още повече. Дистанцията между мен и светлината започна да се скъсява. Изгубих напълно контрола над скоростта си и се оставих на течението на „светлинната скорост“, която изглежда имаше собствена взривна сила. Последното нещо, което видях беше светлината на 2 метра от мен. След това се озовах в чиста светлина и имах същото чувство – че всичко е замръзнало и времето е спряло. В следващия момент усетих силно и болезнено „гмуркане“ във физическото си тяло. Не можете да си представите облекчението, което изпитах, когато си отворих очите и бавно раздвижих физическото си тяло. Радостен от това, че съм се върнал жив избърсах потта от челото си и си казах. „Боже това беше на косъм!“

Този тип тунели могат да бъдат открити на много различни места в астралната равнина. Моят съвет към всеки астрален пътешественик и особено към тези, които нямат много опит, е да избягват подобни места или да са много внимателни, когато се натъкнат на някакви странни светлини, пространствени изкривявания, водовъртежи, черни дупки, геометрични форми, които левитират във въздуха и всякакви подобни. Да влезете на територията на подобен феномен е сравнително лесно, но да излезете след това е друга работа. Въпреки че подобни феномени обикновено са позиционирани в космоса, те могат да бъдат видени и на Земята макар и по-рядко. Някои от тях са портали, които биха транспортирали астралното ви тяло до далечни местонахождения или в различно време, а някой път и двете едновременно. Някои от тях биха ви дали път към Акаша – скрито измерение, което е част от астралния свят, но има напълно различна честота в сравнение с основните седем нива.

Въпреки това, трябва да повторя, че за начинаещи, които нямат поне 500 успешно изпълнени астрални проекции, е силно препоръчително да избягват всякакъв вид подобни астрални приключения. В допълнение трябва да добавя, че когато се натъкнах на описания вече феномен аз също нямах голям опит. Считам, че бях доста безразсъден и че е цяло чудо, че оцелях физически. Ако знаех тогава, това, което знам сега, никога нямаше да вляза там с астралните умения, които притежавах по това време. Светлината на която се натъкнах в това пътуване е естествен астрален елементал, който често може да бъде открит в подобни тунели. Обикновено играе ролята на пазач на входа към измерения, които не са достъпни за човека, но подобни тунели могат също така да са и много коварни капани поставени от не толкова позитивни същества.

Подобен тунел на този, в който попаднах и описах, може да бъде открит на дистанция от 18 светлинни години от Земята. Той също има фосфоресцираща светлина и е видим само от астрала. Дълъг е приблизително една светлинна година и има много силни магнитни сили около него. В него може да се влезе само от крайните му точки, и ако го намерите и се опитате да влезете през стените му ще установите, че има силно енергийно поле около него. Моят съвет към всеки напреднал астрален пътешественик със способности да достигне до тунела, е да не влиза в него. От него няма изход и това е всичко, което мога да ви кажа за момента.

Напредналите астрални пътешественици трябва да внимават и за друг странен феномен, който се намира в празното пространство на 15 светлинни години от Земята в посока съзвездието Орион. Това е един много опасен капан и не съветвам никой, който има способностите да отиде на такова далечно разстояние със своето астрално тяло да влиза в него. Не влизайте при никакви обстоятелства.

Самият тунел не е видим, освен входът му, и то само от едната страна. За щастие може да влезете в тунела само през неговия вход. От неговата видима страна астралното зрение го вижда като зелен квадрат. Горният ляв ъгъл е началната точка на двойна линия, която се свързва с долният десен ъгъл като диагонал. Има три симетрични черни окръжности, които лежат на линиите. От другата страна входът е напълно невидим за астралното зрение. Ако някой астрален пътешественик който изследва космоса и вижда само празно пространство изпълнено със звезди уцели точно входа (който е около 10 метра в диаметър), той ще влезе в тунела и няма да може да излезе.

От всички данни с които разполагам тунелът е бил построен от много стара и напреднала цивилизация. Няма случай някой, който е влязъл в тунела да се е завърнал и да разкаже за него. След като се влезе в него изобщо не е ясно колко дълго ще трябва да пътувате, за да успеете да излезете. По мое мнение той води към паралелна вселена от която няма връщане защото функционира по начин позволяващ на формата на живот да преминава само в едната посока.

Страници: 1 2 3 4 5 6 7 8