Астрално събуждане, астрални тунели и технологията на Сивите

Астрална схватка

Следващата астрална проекция си я спомням много добре, тъй като беше доста неприятна за мен. Ако не бях получил помощ със сигурност нямаше да оцелея. Някои от вас вероятно биха ме обвинили, че един вид се опитвам да ги убеждавам да не експериментират с астрални проекции, но мога да ви уверя, че това изобщо не е вярно. Все пак трябва да отбележа, че астралният свят може да ви докара доста неприятни изживявания, някои от които доста опасни и дори такива с фатален изход.

Един истински астрален търсач, който иска да изследва астралния свят трябва ясно да разбере, че там има рискове, точно както има потенциален риск нещо да ви се случи докато пресичате улицата във физическия свят. Астралният свят е дори още по-голяма територия сравнен с физическия, така че в него съществува още по-голямо многообразие от форми на живот.

Така че всеки трябва да е наясно, че ще срещне всякакви форми на астрални същества, някои от които няма да са много позитивно настроени към хората. Някои конкретни астрални същества при досег с човек, който прави астрална проекция стават много агресивни почти мигновено. Така че заплахата е реална и трябва постоянно да сте нащрек. Все едно сте си стегнали багажа и сте отишли в чужда държава, която досега не сте посещавали. Можете да срещнете различни хора и да преживеете всякакви ситуации.

Един наивен астрален пътешественик, който има високо мнение за себе си като перфектно и силно създание често свършва като жертва на собственото си заблуждение. Освен всички останали опасности, които някой може да срещне някои конкретни места излъчват силна негативна енергия. Не говоря за места позиционирани в така наречения низш астрал, а за такива, които са в средната зона на астралната равнина. Един опитен астрален пътешественик може да ги засече по тъмната им аура, но ако нямате опит е почти невъзможно да ги идентифицирате.

В тази връзка следната астрална проекция се случи на 19 май 1993 г. Легнах да спя без каквото и да е предварително намерение да пътешествам из астрала, но практиката си е практика и много скоро след като заспах съзнанието ми се усети че сънува. За да бъда по-точен използвах метода за контрол над сънищата засичайки някаква аномалия в съня ми. В съня ми вървях през някаква дълбока и тъмна гора. Събудих се пред едно голямо дърво със странна форма. Първото нещо, което направих е да проверя дали тялото ми е прозрачно или не. След като осъзнах, че е напълно прозрачно и че бях в астралния свят си казах, че трябва да продължа да изследвам.

Вървях през дълбоката гора около минута, без да имам намерение да се издигна над нея и да полетя нанякъде, защото исках да изследвам вътрешният си сигнал за потенциална опасност, който постоянно ми натякваше че има нещо гнило в тази гора. В един момент това чувство стана доста по-силно, когато вървейки между дърветата забелязах малка хижа на около 40 метра от мен. Аурата около хижата беше много тъмна и мъглива и не беше в унисон с аурата на самата гора. Приближих се към каменната хижа и забелязах, че в нея няма никакви прозорци. Имаше само дървена врата в много лошо състояние. На практика вратата и покривът бяха единствените дървени неща, които се виждаха отвън, а всичко останало беше от камък. Това ми се видя доста подозрително, но любопитството в мен надделя и аз влязох през стената.

Това се оказа огромна грешка. След като се озовах вътре в хижата осъзнах, че се намирам в почти пълна тъмнина. Имаше само 2 малки стаи вътре. Цялото пространство беше разделено само от една стена и вероятно една врата. Въпреки това мястото, където трябваше да бъде вратата беше празно. От там идваше много малка светлинка. Всъщност тя идваше от повредения вход на хижата. В този почти пълен мрак успях да усетя, че стената, която разделяше двете стаи също е от камък. Изведнъж чувството за опасност в мен се събуди много силно. Започнах да усещам някакво странно и неприятно усещане близо до мястото на което стоях.

С всяка секунда чувството за надвиснала опасност ставаше все по-силно и по-силно. В момента в който достигна своята кулминация се появи малко прозрачно хуманоидно създание през стената и скочи върху мен. Само за част от секундата осъзнах, че това беше извънземен от Сивите. В същия момент се защитих инстинктивно отхвърляйки сивия чрез мисловна сила. Просто го гледах и използвайки цялата си ментална сила успях да го избутам назад през стената откъдето беше дошъл. Тази моя защита се включи по някакъв естествен начин и силата й дори ме изненада.

В този момент почувствах, че мога да възпроизведа силна пси-вълна, която може да помете всичко по пътя си. Въпреки това нещата бяха далеч от техния завършек, така че докато акумулирах ментална енергия чувството за опасност отново ме извести, точно когато две малки астрални същества се появиха отново през стената. Всичко се случи токова бързо дори за секунда само, но преди да произведа втората защитна пси-вълна и да отблъсна двете астрални същества през стената си помислих: „Какво пък искат сега?“

Те изчезнаха от погледа ми и отново останах сам. Изпитах някакво огорчение, че не ме оставят на спокойствие. Тяхното присъствие не обещаваше нищо добро и ми стана ясно, че отново са в агресивна позиция независимо от моята реакция към тях. За няколко секунди всичко беше тихо. Опитах се да усетя дълбоко в себе си чувството за опасност. То беше тихо, така че заключих, че опасността е отминала поне за момента. Протегнах ръката си и се опитах да я прокарам през стената.

Прозрачната ми ръка изчезна в стената и в следващия момент тя бе отблъсната обратно. След това минах през стената и се оказах от другата страна. Гледах към дървената врата, която беше в много лошо състояние и забелязах, че не пасва точно на входното пространство защото малки снопове светлина идваха от мястото между вратата и стената.

Точно бях готов да напусна тази зловеща хижа през вратата, когато сигналите за голяма опасност се завърнаха с още по-голяма сила. Бяха два пъти по-силни от предните пъти и бях напълно наясно, че този път ситуацията е много по-сериозна. Беше време да се махам оттам, така че пожелах да се издигна нагоре и да отлетя, но придобих неприятното усещане, че е твърде късно за това. Някаква странна и много мощна сила ме събори на земята и не ме оставаше да си тръгна. В следващия момент 4 прозрачни създания започнаха да се материализират около мен. В началото всички те бяха с размера на средностатистически Сиви, но няколко мига по-късно техните форми нараснаха и придобиха размер колкото моето астрално тяло. Въпреки че заеха човешка форма, аз знаех че са Сиви.

Наистина не разбирам тяхната мотивация да променят размера и формата на астралните си тела, при положение, че този номер при мен не минаваше. Въпреки че понякога този техен маскарад ми се струваше забавен, никога дори и за миг не си позволявах да забравя колко напреднали бяха те и че вероятно имат някаква конкретна и тайна причина за това свое поведение. Вероятно това беше техният начин да прикрият своето присъствие тук на Земята от хората. Имаше логика, защото по този начин не биха оставили следи за техните дейности в спомените на хората, с които са имали досег. Въпреки всичко, с течение на годините се научих никога да не подценявам Сивите.

Странно, но в първия момент след като те се материализираха усетих, че един от тях беше командващ. Не гледах много внимателно как точно изглеждаха, а постоянно търсех решение как да се освободя от тази силна енергия, която ме притискаше към земята и не ми даваше да стана. След няколко дълги мига те атакуваха. Те всички левитираха на дистанция около мен гледайки ме доста концентрирано. Започнах да чувствам значителна загуба на сили и знаех, че не съм в позиция да се защитя. Тяхната комбинирана ментална сила ме беше притиснала толкова силно, че дори мислите ми започнаха да текат бавно през съзнанието ми.

Паниката започна да ме обзема. Крещях в съзнанието си, че искам да се върна незабавно до моето физическо тяло. Но това не сработваше. Все още не можех да се движа по собствена воля, защото те постоянно ме блокираха. Нещо в съзнанието ми започна да ме боли толкова много, че усетих как собствените ми мисли ме изгарят. Не можех да мисля и не можех да се концентрирам повече. В следващият момент се появи бяла светлина около астралното ми тяло и аз почувствах невъобразима болка. Бялата светлина ме повдигна от земята и започна да ме върти много бързо, те пържеха съзнанието ми по начин, който никога не бях виждал и усещал преди. Някак си успях да конструирам проста мисъл в съзнанието си. „Това определено е края!“

Не можех да издържам повече на болката и почнах да губя съзнание. Един от Сивите изпрати просто послание към мен: „Ако не ни съдействаш, ще те елиминираме!“ Когато вече бях загубил всякаква надежда и мислех, че с мен е свършено вратата се отвори все едно беше ударена от торнадо. Видях светлината идваща отвън и тъмната стая беше осветена. В следващия момент чух силен глас в съзнанието си. „Оставете го. Той е с нас.“

В този момент бялата светлина около мен изчезна и тази сила която ме въртеше стана доста по-слаба. Три от четирите астрални същества, които бяха около мен се отдръпнаха на около метър. Те гледаха към този с по-висок чин, който все още не се отдръпваше от мен. Изглежда като че ли искаха одобрение от него дали да продължат схватката или не. Едвам успях да повдигна главата си и забелязах, че лидера на Сивите гледаше право към мен с толкова много омраза, което не беше нещо обичайно за поведението на един Сив. „Бъди сигурен че следващият път нещата няма да приключат така!“ Неговото послание прониза съзнанието ми. Най-накрая лидерът им се отдръпна и на момента се почувствах изключително немощен.

В момента в който Сивият който командваше ме пусна аз паднах на земята. Почувствах, че малка част от енергията ми се връща обратно, но все още не можех да мисля без да чувствам болка. „Орска“, помислих си аз. Две астрални същества от расата на Орска се приближиха към мен и ме повдигнаха от земята. Те левитираха близо до земята като не я докосваха. Силна бяла аура беше видима около техните прозрачни астрални тела. Чудех се дали е възможно да съм спасен. Не вярвах че съм спасен. Опитах се да се изправя със собствени усилия, но осъзнах че астралните ми крака не могат да ме издържат. Чувствах се толкова зле все едно Сивите бяха източили жизнената ми сила. Приятелски настроените същества ме погледнаха с много състрадание и ме изведоха от кабината.

Беше толкова по-приятно да бъда отвън в сравнение с обстановката вътре в хижата. Те продължиха да ме носят докато стигнахме на около 30 метра от хижата. Там имаше повече от 20 същества от тяхната раса, които ни чакаха. Те всички ме гледаха състрадателно и аз се почувствах като някое дете, което не може да се грижи за себе си. Както и да е, преглътнах гордостта си и обърнах глава за последен път към хижата. Лидерът на Сивите все още стоеше пред нея и гледаше право към мен. След като забеляза, че гледам в неговата посока направи силно движение с глава и почти мигновено вратата се затвори толкова шумно, че се чу ехо сред цялата гора. Обърнах се към моите астрални приятели и успях да им благодаря. Усетих някакво завъртане в съзнанието си отново, но успях да се съвзема и да ги попитам къде се намираме.

Те всички отговориха все едно бяха едно съзнание, че се намираме в Дълси – Ню Мексико. Казаха ми, че въпреки че вероятно не съм забелязал, тази малка хижа се намира точно над една от най-големите подземни бази на тази планета. Там се извършвала мащабна генетична програма като тестовите субекти били основно хора. Те ме предупредиха да не отивам повече там, защото има технология с която да засичат присъствието на живи форми и да локализират астралните тела на потенциални нарушители. Те могат лесно да вкарат в капан астралното тяло с помощта наелектромагнитно силово поле и да го задържат, след което физическото тяло на човека ще умре.

(На по-късен етап става ясно, че тази раса има хуманоидна форма и тяхната кожа е напълно бяла. Формата на тяхната глава е доста подобна на тази на Сивите, но цвета на очите им е различен. Те притежават зелени металически очи. Ръцете им са по-дълги от тези на Сивите и имат по 2 пръста. Краката им са доста тънки и имат по 3 пръста на всеки. Продължителността на живот на тяхната планета е около 2000 години, нямат полове и консумират енергия директно от околната си среда вместо да се хранят по друг начин. Прави впечатление описанието, че те всички отговарят като че ли са едно съзнание, което навежда на мисълта, че съзнанието им вероятно е тип кошерно такова – нещо добре описано като схема в статията „Пътят на Висшия Аз в Галактическата Игра“. – бел. Alien)

Аз им казах, че не съм отишъл там с някаква конкретна цел и вероятно Сивите имат нещо общо с това. Аз не исках да се бия с тях и попитах защо ме нападат при това положение. Гласът в главата мине ми даде директен отговор, но вероятно беше достатъчен. „Ти им се противопоставяш, но те са решени да извлекът част от твоето същество. Така че бъди много внимателен къде ходиш с астралното си тяло, защото не можем да те пазим навсякъде.“

Световъртежът в съзнанието ми започна да става все по-силен и загубих напълно контрол върху астралното си тяло. Последното нещо, което приех в съзнанието си беше „Време е да те отведем до твоето физическо тяло, защото жизнената ти сила изтича много бързо.“ В следващия момент потънах в пълна тъмнина пътувайки назад към физическото ми тяло. Успях да отворя очите си, но едва можех да се движа. Усетих силна горчивина, а болката пронизваше цялото ми тяло. Емоционално се почувствах раздробен на хиляди парчета и изтощен до безкрайност. Бях напълно наясно, че ако не ми бяха помогнали нямаше да оцелея. В съзнанието ми се повтаряше едно изречение. „Ами какво ако не бяха стигнали навреме и ако всичко беше свършило по друг начин?“ Всичко започна да ми се струва много рисковано и това ме притесни силно.

Страници: 1 2 3 4 5 6 7 8