Тишината рискува да изчезне

Тишината рискува да изчезне до 10 години… задушена от шумовете на човека

Американският еколог Gordon Hempton: “Ако не направим нещо, много скоро няма да съществува вече“.

“Ако не направим нещо, тишината рискува да изчезне през следващите 10 години“. Предупреждението е на американския еколог Гордън Хемптън, който от 35 години пътува по света, с микрофон в ръка, борейки се мълчаливо за защитата на все по-замърсените с антропофония (звуците, създадени от хората и дейностите им) звукови пространства, обогатявайки архива си с хиляди часове “екзистенциални звуци“.
Не търси перфектната тишина, междузвездната (която като абсолютната празнота, означава само липса на живот), а нещо, което не съдържа постоянния човешки шум – шумове от двигатели, музика от супермаркети, банки, асансьори.

Хемптън е търсач на “естествени“ звуци и тишини, казва, че вече е открил само петдесетина среди, които не са замърсени от човешките звуци. Десетина в Северна Америка, някои в Европа, нито една във Франция. Въпреки че проекта е поетичен, метода за определяне на тихи зони е абсолютно научен. Ухото ни възприема далечни шумове дори от 20 км. и според строгите му измервания “тишина“ означава отсъствие на човешки звуци на разсъмване, в продължение на най-малко 15 последователни минути и в пространства, големи поне 3000 квадратни километра. Достатъчно, за да създаде „буфер ефект“ който заглушава звука около една централна точка на абсолютно спокойствие.

В своето търсене подбира предварително зони далеч от пътища, самолетни коридори, промишлени предприятия и ги проверява с микрофоните. Но списъка на Хемптън се скъсява всяка година. За сега устояват все още, между останалите, Hoh Rainforest на Вашингтон, Grasslands National Park в Канада, Haleakala National Park на Хавай. От проучването му са били изключени Европа и Азия, прекалено хаотични, въпреки че може да съществуват и тихи места в Швеция, Норвегия и Финландия и в някои части на Полша. Би бил и Нортъмбърленд в Англия, жалко че е близо до военен тренировъчен лагер. Тъй като, за да се отхвърли една зона от тези, считани за “тихи“, е достатъчно едно преминаване на самолет, шум от камион или кашлица.

Като най-добър кандидат изглеждаше Антарктика, но дори и там не са достатъчно далече самолетите, лодките и дизеловите генератори на научните бази, които се чуват до 30 км. Самолетите са основните виновници: шумът от двигателите пътува до 150 км и няма надморска височина, която да ги държи далеч от слуха. Стига да погледнете която и да е карта на световните маршрути, за да разберете, че няма спасение – пример: www.flightradar24.com (ако се отвори 403 Forbidden, презаредете страницата).

Дори в сърцето на тропическите гори на Амазонка, на две хиляди километра от най-близкия град, ще ви достигне рева на реактор. “Дори да сте далеч от пътя, никога не сте далеч от небесните пътища“, казва еколога, който описва пред ББС картата на маршрутите над САЩ, като “една огромна порция спагети“.

Ето защо е създал в САЩ резерват на тишината – Olympic National Park във Вашингтон, едно от последните тихи места на Земята, маркирано с червен камък, от 2005 на един пън с мъх, което символизира малкото квадратни сантиметра тишина, за които той работи за да защитава. Някои самолети продължават да летят над парка, но са рядкост – Хемптън изпратил на самолетните компании, записите на шума, прозведен от самолетите и някои вече са приели да преместят траекториите на полетите. Крадейки липсата на човешки звуци при своите пътувания по света, той е направил около 60 албума с “естествени звуци“ – животински викове, звуци на вятъра и водата, които не случайно на китайски се наричат Фън Шуй. Хемптън разказва колко са важни вътрешната тишина и способността да се слуша, и дори препоръчва, да не се запълва тишината със случайни думи, по време на разговор. Според него, слушането на природата е духовно преживяване.

“Това, което рискуваме да изгубим на света, добавя той, е възможността да слушаме наистина. Бих искал да позволя на всички да медитират приспани от шумоленето на вятъра между листата, цвърченето на птици и рева на бурята“.