Океанските течения като картини на Ван Гог

Маршрут и температури на водата, показани в техниколор (technicolor), започвайки от сателитарните данни – Земните океани, така, както не сте ги виждали никога преди. 

1/10 – Ефектът е като на една Звездна нощ на Ван Гог, или като цъфтеж на фитопланктон. Но това, което виждате в това ново цветно облекло, са теченията, които прекосяват океаните на Земята, в различни ширини и дълбочини. Цветовете се дължат на температурата на водата – в червено-розово са топлите тропически води, в зелено са по-студените в умерените пояси. На снимката – екваториалното насрещно течение на Тихия океан (в розово в центъра и вляво) и течението Гълфстрийм (вдясно, в Атлантическия океан).

2/10 – Данните по разпределението и температурите са взети от сателитните измервания на НАСА и ЕКА (Европейската космическа агенция). Наблюдавани от високо, земните океани излъчват инфрачервена радиация и микровълни, от амплитудата на тези вълни е възможно да се установи температурата на водата. На снимката – Гълфстрийм, който произхожда от Мексиканския залив и смекчава Европейския климат и някои топли екваториалните течения.

3/10 – Северното и Южното екваториални течения в Тихия океан, разделени от екваториалното насрещно течение. Измерването на океанските течения е от фундаментално значение за изучаване на климата и повишаването на температурите, но също така и за морската навигация, за проучвания за замърсяването на водите и за оценката на добива на офшорните енергийни системи.

4/10 – По-студените океански течения в североизточния Атлантически океан, Средиземноморието и по крайбрежието на Северна Африка.

5/10 – Течението Курошио се движи от западния Тих океан, в посока североизток, към Япония. Неговият ефект е облекчаващ, подобен на този, който има Гълфстрийм върху Европа, защото носи топла вода към по-високите и студени географски ширини. Курошио означава “черно течение“, защото заради неговите условия на температура и соленост, изглежда по-тъмно от заобикалящата го вода.

6/10 – Екваториалното насрещно течение (което тече на изток в близост до екватора), около островите Галапагос (в средата).

7/10 – Игленото течение, което се простира от Източна Африка към върха на континента (Иглен нос, Южна Африка). Това течение пренася топли води от Индийския океан на запад, след което генерира връщащи се течения, които текат на изток. Влизайки в контакт с Атлантика, повлиява отчасти и Европейския климат.

8/10 – Студените течения в североизточната част на Атлантическия океан, които докосват Европа и африканския бряг.

9/10 – Гълфстрийм (в горната част на изображението, в ляво) и по-топлите екваториални течения (долу).

10/10 – Игленото течение (Източна Африка) и неговите насрещни по-студени течения към южно африканския връх, в центъра – топлото южно екваториално течение, долу вдясно – по-студените води на западното Австралийско течение.