Ловец на сънища

Ловец на сънища

Често ги виждаме по сергиите и в очите ни изглеждат хубави и много характерни. Зад Ловците на сънища, обаче, се крие нещо много повече от дрънкулка или сувенир от индианската култура. Тези, които имаме вкъщи или виждаме наоколо, са изгубили културното си и символично значение, за което са създадени, но ако се наложи да посетите някое далечно индианско село в Америка, ще откриете, че зад обикновения символ стоят много сериозни убеждения.

Истинският Ловец на сънища произхожда от културата на Оджибва, която ние, европейците, наричаме Чиппева и е създаден от шаман, мъдър старейшина или племенен вожд.

Външният му вид не е случаен и има точен смисъл: кръгът е основната част и е символ на вечното завръщане, на живота, който се ражда, умира и после се завръща; пъстрите орлови пера представляват свещените кардинални точки – бяло за север, жълто за юг, черно за запад и червено за изток; паяжината в кръга има за цел да улови и задържи всички сънища и ако са положителни, амулетът ще ги повери на нишката с мъниста (която представлява силите на природата) и ще ги накара да се сбъднат, а ако реши, че са отрицателни, ще ги предаде на перата, които ще ги отведат далеч, разпръсвайки ги в небето.

Създаването му изисквало време и ако човекът, през този период, е натрупал гняв, ревност или други нечисти чувства, трябвало да започне отначало, защото Ловецът на сънища трябвало да бъде изработен от чиста и благородна душа. Централният кръг, който представлява Вселената, е изработен от гъвкава дървесина, обикновено оцветена с червено и увита с кожен ремък от еленова кожа или от други животни,  считани за свещени, защото са били пожертвани за доброто на племето. Дълга нишка от кожа създавала във вътрешността на кръга, мрежа подобна на паяжина, към която били прикрепени едно или повече мъниста. Четири орлови пера били завръзвани извън кръга, като символ на Божествената сила, на Великия Дух, този, който решавал дали сънят е добър или не.

Индианците създавали по едно за всяко от децата си и ги закачвали над люлката им. Имали за цел да уловят кошмарите и да дарят на децата спокоен сън, предпазвайки ги, докато не се събудят.

Дори и днес, векове по-късно, индианците поддържат тази традиция и, поне за местните, имат много дълбок смисъл.