Огромен океан на Марс

Проучване на НАСА установи, че до преди 3.7 милиарда години северната шапка на Марс била покрита до голяма степен от океан, дълбок около 1.5 км.

Преди около 4.3 милиарда години на повърхността на Марс се е ширил океан от вода, който покривал голяма част от северната шапка. Ширил се на площ, която заема около 19% от повърхността на планетата. За да получите представа за влиянието, което трябва да е имал върху планетата, помислете в сравнение, че Атлантическия океан заема 17% от повърхността на Земята и че този античен марсиански океан съдържал повече вода, отколкото съдържа Северния ледовит океан на Земята.

Количеството на присъстващата вода е измерено с точност чрез наземни телескопи от Европейския Много голям Телескоп (Very Large Telescope) и Европейската Южна Обсерватория (European Southern Observatory) до Телескопа Кек на Хаваите.

Океан дълбок една миля. Ако всичката вода, която е имало по онова далечно време е покривала цялата планета, можело да се оформи океан, дълбок 137м. Но тъй като водата се е концентрирала в северната шапка, моретата трябва да са имали зони, в които морските дълбини се потапяли дори на повече от 1.5 км.

Зоната, която е покривал този океан на Марс преди между 4.5 и 3.7 милиарда години. /снимка НАСА/

Разпознаване на деутерия. Но как изследователите стигат до тези заключения? Чрез измерване на деутерия. Процесът е сложен и изисква обяснение. Както е известно, водните молекули са съставени от два атома водород и един кислород (H2O). В някои случаи обаче, класическия водород може да бъде заменен от специален водород, наречен деутерий (става въпрос за един стабилен изотоп на водорода, чието ядро е съставено от един прутон и един неутрон) който води до образуването на тежка вода.
До като водата се изпарява лесно, водата с деутерий е склонна да напусне в по-малки количества повърхността на планетата (например Mars), тъй като е „по-тежка“.

С мощните наземни телескопи, астрономите са картографирали марсианската атмосфера в продължение на 3 марсиански години подред (което се равнява на около 6 земни години) и проверявайки общото количество на различните водни молекули съществуващи в различни периоди. Изследователската група е съсредоточена основно в полярните области, където в момента има по-голямо количество вода, която се издига от леда към атмосферата следвайки сезонни цикли.

По този начин са успяли да установят връзката между молекулите на водорода и деутерия, присъстващи днес на Марс. Сравнявайки това съотношение с отношението на марсиански метеорити, които имаме на Земята и които датират от преди 4.5 милиарда години, са успяли да определят колко вода е избягала в космоса и да определят размера на Арктическия Марсиански океан.

марсохода Кюриосити също е установил наличието на вода на Марс /снимка НАСА/

Повече време за живот. Сравнението и анализите на данните показва, че количеството вода на Марс до преди 3,7 милиарда години трябва да е било около 20 милиона кубически километра, което приблизително съответства грубо на едно количество лед, 6 пъти по-голямо от това, което е сега на полярните шапки. Това разкрива, че на Марс е имало вода за по-голям период, от колкото се предполагаше и следователно и живота, ако е съществувал, е имал повече време да се развива.