Какво означава да се върнеш към живота, след преживяване близко до смъртта

Какво означава да се върнеш към живота, след преживяване “близко до смъртта“ – разказва кардиолога, който изучава преживяванията близки до смъртта

Интервю на холандеца Пин Ван Ломел (Pim van Lommel)

От смъртта няма връщане назад, но от Преживяване близко до смъртта (ПБС) изглежда има и пътуването обратно към този свят променя завинаги пътника, който става по-емпатичен и уверен в крайния смисъл на живота. Поне така смята Пин Ван Ломел, холандски кардиолог, който е посветил живота си на изучаване на явлението ПБС (Near Death Experience), възможно най-вече при състояние на временна кома или спиране на сърдечната дейност. В книгата си “Съзнание отвъд живота“ обобщава различните видове ПБС, които често се състоят от освежаващо усещане за преминаване през тунел, в посока на една светлина, други пъти имат възможността да се наблюдават извън себе си, като в сън.

Ван Ломел, заедно с някои колеги, публикували едно новаторско и противоречиво изследване по тези събития в “Lancet” през 2001. Тълкуването на преживяванията на границата с отвъдното накарало холандския лекар да формулира концепция за реалността, която чрез различни препратки към квантовата физика, предполага съществуването на едно всеобхватно съзнание отвъд пространството и времето, което поддържа индивидуалното ни съзнание. Ван Ломел не използва проповеднически тонове и откровено признава, че неговата визия за света е предполагаема, но все още недоказана хипотеза. По-голямата част учените невролози, които пък виждат съзнанието като продукт на мозъка, не съдят неговите научни обяснения и обясняват ПБС като остатъчна мозъчна дейност, неизмерима с електроенцефалограф. С една дума, за съвременната наука няма никакъв призрак в машината, машината сме ние и това е.

Д-р Ван Ломел, как възниква ПБС и колко често?

Преживяването близко до смъртта може да се определи като спомен от една поредица от импресии, преживяни по време на едно специално състояние на съзнанието, между които се намират редица „универсално присъстващи“ елементи, като извънтелесно преживяване, приятни усещания, виждането на тунел, на светлина, на починали близки, преглед на целия изминал живот и съзнателно връщане в тялото. Между условията на ПБС, имаме спиране на сърдечната дейност (клинична смърт), шок поради кръвоизлив, инсулт, почти удавяне (по-често явление при децата!) или задушаване, но също така тежки заболявания, при които смъртната заплаха не е незабавна, или дори при епизоди на депресия, изолация или медитация, а дори и без очевидна причина. Както изглежда, не винаги има нужда от “неработещ мозък“, за да се преживее и разкаже едно ПБС.
ПБС винаги е трансформиращо преживяване, защото води до дълбоки промени в начина на живот, премахва страха от смъртта и укрепва интуитивния усет.
Преживяванията близки до смъртта днес са по-чести – болните, които оцеляват, в действителност са по-многобройни, благодарение на съвременните техники за интензивна терапия и подобряване на леченията на тези, които страдат от мозъчна травма.

Какво се вижда по време на ПБС?

Според едно холандско проучване, в което участвах заедно с други колеги и което се появи в  “Lancet” през 2001, половината от пациентите, които са имали ПБС, са казали, че са знаели, че са мъртви и са докладвали за положителни емоции. 30% са казали, че са преживели преминаването през тунела, наблюдавали небесен пейзаж или са срещнали мъртви хора. Около 1/4 са казали, че са имали извънтелесно преживяване, че са “комуникирали със светлината“ и са описали възприемането на цветове. 13% са видели целия си изминал живот и 8% са усетили присъствие на граници.

Официалната наука предполага, че състоянията на ПБС са просто мозъчни промени. Защо Вие сте скептик?

Предполагам, че за официална наука имате предвид общоприетата материалистична парадигма. В миналото са формулирани различни теории за обясняване на ПБС, но нашето проучване показа, че няма психологични, фармакологични или физиологични фактори, способни да предизвикат тези състояния по време на сърдечен арест. Ако беше валидно едно чисто физиологично обяснение, като липсата на кислород в мозъка, по-голямата част от пациентите, които са били в клинична смърт, би трябвало да съобщат за ПБС, тъй като всички пациенти в нашето изследване са загубили съзнание, точно поради липсата на кислород в мозъка, в резултат на сърдечен арест.
Вместо това, само 18% са съобщили, че са преживяли ПБС и все още е голяма загадка, защо само 18% съобщават за ПБС след спиране на сърдечната дейност. Изглежда справедливо да се заключи, че сегашното състояние на нашите познания не ни позволява да сведем съзнанието до мозъчни дейности и процеси. Пропастта в областта на обясненията, между мозъка и съзнанието, никога не е прескочена, защото определено неврологично състояние не е същото като определено състояние на съзнанието. Съзнанието не е видимо, не е материално, не е осезаемо, нито измеримо, нито доказуемо, нито подлежащо на фалшифициране, не сме в състояние да конкретизираме субективната същност на нашето съзнание.

Има ли обективни връзки между разказите на пациенти, които казват, че са се видяли отвън, докато са били в кома по време на операция?

При ИТП (“Out of Body Experiences” или извънтелесни преживявания ) хората съобщават за достоверни възприятия, които се случват от точка, извън и над тяхното безжизнено тяло. Който е преживял ПБС остава с впечатлението, че се е освободил от тялото, като от старо палто и е изненадан, че все още има идентичност и възможност да усеща възприятия, емоции и да е с особено ясно съзнание. Това извънтелесно преживяване е особено важно от научна гледна точка, защото лекарите, медицинските работници и роднините могат да потвърдят докладваните възприятия и дори да потвърдят точно момента на ПБС с извънтелесно преживяване, по време на реанимационния период. В едно скорошно обобщение на 93 подлежащи на проверка свидетелства за ИТП, по време на ПБС, е установено, че около 90% от извънтелесните преживявания са били много точни: проверката е доказала, че всички възприятия настъпили по време на кома, сърдечен арест или пълна упойка, са докладвали много точни детайли. 8% от свидетелствата са съдържали само малки грешки и 2% са били напълно грешни.

Един пример?

Медицинска сестра от интензивното кардиологично отделение казва: “По време на нощна смяна, линейката докарва в моя отдел един мъж на 44 години, цианотичен и в състояние на кома. Бяха го намерили в кома, на едно поле, около половин час преди това. Точно преди да го интубираме открихме, че има зъбна протеза. Махаме горната протеза и я слагаме на спешната количка. Беше нужен час и половина, за да се върне пациента към достатъчни сърдечен ритъм и кръвно налягане, но беше все още интубиран и вентилиран, и все още в кома. Преместихме го в интензивното отделение, за да продължим необходимото изкуствено дишане. Пациента излиза от комата след около седмица и се връща в кардиологичното отделение. Веднага щом ме вижда казва: “Ах, това е сестрата, която знае къде е зъбната ми протеза.“ Бях много изненадана, но пациента ми обясни: “Вие присъствахте, когато ме докараха в болницата, махнахте ми протезата от устата и я сложихте в плъзгащото шкафче, под рафта на количката.“

В случай на заболявания като Алцхаймер, какво се случва със съзнанието?

Съзнанието не е местно, което означава, че е навсякъде, винаги, толкова около нас, колкото и в нас и мозъка действа само като посредник, получавайки, когато сме в будно състояние, части от това засилено съзнание и части от нашите спомени. Ще го обясня чрез изображение: изображенията и музиката, които виждаме и чуваме, пускайки телевизора, биват предадени на телевизионния приемник и ако увредим някои от неговите компоненти, вероятно ще има деформация на картината и звука, или може би ще ги изгубим напълно, което не означава, че програмата е продукт на нашия уред. Означава, че друг уред може да продължи да я получава. Това е сравнимо с мозъчната функция – повредата или прекъсването, настъпили в някои специфични части на мозъка, може да доведат до промени в съзнанието (Алцхаймер, деменция) или нейната загуба (кома), но това не доказва, че съзнанието е продукт на мозъчното действие. При пациентите с Алцхаймер, това, което е повредено е инструмента, тоест мозъка, в резултат на което будното съзнание е нарушено или липсва, обаче, засиленото ни съзнание, което не е местно, присъства винаги, тъй като не се намира нито в мозъка, нито в тялото.
Тук е интересно да споменем така наречената “съзнателност в крайната фаза“, когато малко преди смъртта, пациенти, които са страдали от години от Алцхаймер и дори не разпознават вече близките и децата си, могат да получат проблясък на съзнателност, в който разпознават близките си и ги наричат по име, благодарят им и след това умират. Финалната съзнателност може да възникне и при пациенти, които са в кома от дни. Това са преживявания, които нямат обяснение от страна на съвременните медицински теории, защото мозъка на такива пациенти би трябвало да е сериозно повреден. Финалната съзнателност, обаче, може да бъде добре разбрана в светлината на съзнанието, което няма място. Финалната съзнателност е много добре известна на хората, които работят в хоспис и палиативни грижи.

Вашата теория повлияла ли е позицията ви за евтаназията?

Проучванията за ПБС касаят възможността да се изпитват засилени състояния на съзнанието по време на сърдечен арест, кома или пълна анестезия. Разбира се, ако имаше повече знание резултатите от тези изследвания, както и възможността съзнанието да продължава след смъртта, влиянието върху медицината щеше да е значително, тъй като би вдъхновило различното виждане за това, как трябва да се отнасяме към пациенти в кома или в терминален стадий. Със сигурност ще промени нещо по отношение на процедурите за агресивно лечение в началото или в края на живота, на евтаназията или на експлантацията на органи при все още биещо сърце, когато тялото е още топло, но е била диагностицирана мозъчна смърт. Изследванията на ПБС, не са от значение само за здравните специалисти, но също и за пациентите, близки до смъртта и за близките им.
Всички трябва да са наясно със изключителните съзнателни преживявания, които могат да възникнат  по време на клинична смърт или кома, до смъртното легло на човек (преживявания преди смъртта) или дори комуникация след смъртта. Така че, задълбочаване на знанията за съзнанието може да промени гледната ни точка за въздействието на евтаназията върху нашето съзнание, както и разбирането ни за смъртта и умирането.

lastampa.it