“Любовта никога не умира от естествена смърт. Умира, защото не знаем как да допълним нейния източник. Умира от слепота, грешки и предателства, умира защото сме я приемали за даденост, от безразсъдство, защото не сме я култивирали. Пропуските са по-смъртоносни от направените грешки“
– Анаис Нин
Краят на една връзка винаги е много болезнено и разстройващо събитие. Дори пред най-приятелското и помирително “Поехме различни пътища“, истината е, че края, разделите и разводите, причиняват на хората, които ги преживяват, значителни нива на емоционален стрес, понякога и с физически последствия.
Разбира се, всяка любовна история е различна от останалите, всеки човек има различна история, всеки от нас страда по различен начин. Но страданието, това, което отнема желанието да живееш, е еднакво за всички! Какво да правим тогава?
Без да омаловажаваме болезнените усещания, които идват от края на една любовна връзка (които трябва да се метаболизират естествено с течение на времето и благодарение на личния процес на обработка), ето някои полезни указания, които да помогнат на хората да се възстановят след сантиментална раздяла, по-специално, има някои неща, които можете да направите, за да се грижите за себе си след края на една история.
Първата реакция е шокът или отричането.
Не можем да повярваме, че връзката наистина е свършила, че партньорът ни е решил да ни остави или че вече не ни обича. В тази фаза се среща често надеждата за сближаване, дори когато логиката го отрича. Изоставения партньор ще се опита да се свърже с любимия човек, директно или непряко. Той/тя ще търси обяснения, причини и успокоение. Защо? Защо се случи това? Какво направих? Какво се е променило?
“Времето минава, но болката не изчезва“
Много хора желаят да забравят дългогодишния си партньор за няколко месеца, но това е просто невъзможно. Някой поглежда живота с различни очи, с перфектно различна перспектива от тази, която е имал преди това и се хвърля в нови приключения. Тази техника работи само за някои. Когато приключи авантюрата, болката изглежда се повишава и липсата на любимото същество става още по-силна.
По-добре да се опитаме да приемем болката, да я изживеем и да не се опитваме да заменим любовта с някакво приключение. Лека полека ще сме способни да се освободим напълно от чувството за загуба и така да се върнем, ако желаем, към търсенето на човек, на който да дадем нашата любов, без резерви и без призраци от миналото.
“Не заслужавам това, което ми се случва“
Позицията на изоставената жертва няма да разреши вътрешния конфликт. Когато приключи една връзка и двете страни имат своята вина. Най-полезното нещо е да анализирате кои са били вашите грешки и да се опитате да не ги повтаряте в бъдеще.
“Не мога да го приема“
Напълно разбираемо е, че ни коства много, да приемем трудната по много начини реалност, която не сме желали, но колкото по-късно приемем промяната, толкова повече време ще изгубим, преди да се освободим от болката и да се отворим напълно към новата любов.
Приемането на нагласи като “нищо не се е случило“, или да живеем в илюзията за евентуално помирение в бъдеще, което никога няма да се случи, е форма на психологическо самоубийство, въпреки че в първата фаза на раздялата отричането, гнева, омразата и депресията са често срещани отговори.
“Вината е моя“
Въпреки че някои хора вероятно имат по-голяма отговорност от другите в края на връзката, сигурно е че ако продължавате да се самонаказвате, това няма да реши проблема, а дори ще ви затвори в кръг, водещ до неподвижност. Ако връзката е напълно приключила, остава само да придобием опит от направените грешки, за да посрещнем новите връзки от по-зряла гледна точка.
“Никога повече няма да срещна човек като него/нея“
Вероятно е така, не съществуват на света два еднакви човека, всички имаме различни добродетели и дефекти, но това не означава, че няма да срещнем друг, различен човек, който ще обичаме със същата интензивност, може би точно защото е различен.
В много блогове “експертите“ съветват да се доверите на приятели и така да “разпуснете“ от болката си. Добре, потърсете подкрепата на приятелите си, но вместо да им се доверите и да си излеете мъката, би било по-добре да потърсите развлекателни дейности, които да споделите с тях.
Ако за момента говоренето за края на връзката ви може да бъде утеха, тази практика крие дългосрочни клопки, по какъв начин? От една страна, рискувате да подхранвате болката си на подсъзнателно ниво, а от друга страна губите време, което бихте могли да прекарате с този ваш приятел.
В края на една връзка, приятелствата могат да бъдат жизненоважни, но не за да събират вашите изблици, а по-скоро за да ви дадат моменти на разсейване, благосъстояние и релаксация. Какво разсейване би било ако прекарвате времето си в размисъл за това, което се е случило, подхранвайки вашето подсъзнание?
Подсъзнанието събира вашата мрачност и я проявява най-вече в нощните часове и в резултат на това се събуждате в лошо настроение.
Болката ще изчезне по-бързо, ако я пренебрегнем. ГРЕШНО
Опитвайки се да пренебрегнем болката, това ще я направи още по-силна и ще забави осъзнаването на нуждата от преодоляване на страданията. Както казва Антъни Де Мело “Когато се борим с нещо, се връзваме за него завинаги. Докато се борим с него му даваме власт“. Не трябва да се борим с болката, а да я изживеем съзнателно.
Важното е да сме силни пред загубата. ГРЕШНО
Да се чувстваме сами, изплашени или тъжни, е нормална реакция към загубата. Да плачем не означава, че сме слаби, а че показваме истинските си чувства.
Ако не плачем, означава, че не се чувстваме зле. ГРЕШНО
Болката не се изразява по един и същ начин от всички. Има хора, които трудно изразяват своите чувства и болката им е дълбока и мълчалива. Те страдат и не могат да я изразят.
Краят на любовната връзка може да бъде труден и разстройващ. Въпреки това, трябва да се има предвид, че това не е края на живота ви. Да се грижите за себе си е идеалният начин да се върнете на пистата и с времето, да бъдете пак щастливи.
Create a website and earn with Altervista - Disclaimer - Report Abuse
Коментари