Белият златен прах

Белият златен прах

из книгата „Изгубените тайни на свещения кивот“ на Лорънс Гарднър

Да започнем с това защо е интересен белия златен прах.

През 1995 г. в майския си брой списанието Scientific American разглежда въздействието на метала рутений (от платинената група) върху човешката ДНК. Отбелязва се, че когато самостоятелни атоми рутений се поставят в двата края на ДНК верига тя се превръща във свръхпроводник.

Изданието Platinum Metals Review публикува статии за приложението на платината, иридия и рутения при лечението на ракови заболявания.

Медицината навлиза във високоспиновата арена, когато биомедицинската научноизследователска организация Бристол-Майърс Скуиб обявява, че атомите на рутения взаимодействат с ДНК, като коригират малформациите в раковите клетки.
Известно е, че иридият и родият имат противосъстаряващо действие, докато съединенията на платината и рутения взаимодействат с ДНК и клетките на организма. Известно е също, че металите злато и платина в моноатомно високоспиново състояние могат да активират системата на жлезите с вътрешна секреция по такъв начин, че се засилва остротата на възприятията. Смята се, че високоспиновия златен прах има отчетлив ефект върху функцията на епифизната жлеза, увеличавайки производството на мелатонин. По подобен начин едноатомния иридий въздейства върху производството на серотонин от хипофизата и, изглежда, реактивира „отпадъчната ДНК“ в организма, както и недостатъчно използвани части от мозъка.

През 80-те години на 20-и век изследователи от „Дженерал Електрик“ се занимават със създаване на нова клетъчно-горивна технология, с приложение на родий и иридий. След тестове на проби от белият златен прах, които са предоставени от бизнесмена Дейвид Хъдзън, те заключават, че не е необходимо да произвеждат клетъчното гориво, т.к. могат да го получат в готов вид (едноатомна форма). Изследвайки белия прах учените достигат до извода, че едноатомния свръхпроводник може да задейства съвършената екологична горивна клетка.

С помоща на уред за термо-гравиметричен анализ се установява, че при загряване белия прах изменя теглото си до +400% и до стойности по-малки от 0 (при премахване на праха от измервателния съд той тежи повече, отколкото с праха в него).

Сред другите интересни свойства са излъчването на бяла светлина, отрицателно гравитационно привличане, свръхпроводимост, изместване извън зрителното възприятие и др.

Как се получава белият прах и кога златото се превръща в такъв? Среща ли се в природата?

През 1976 във Финикс, Аризона богатият производител на памул Дейвид Хъдзън обработва около 70 хил. акра в долината Юма. Бизнесмена среща трудности при земеделието, т.к. високото натриево съдържание в почвата предизвиква появата на черна трошлива кора на повърхността, която не пропуска вода. Използват тонове концентрирана серниста киселина (по 30 т/акър). Следва обилно напояване, при което киселината и водата се разпенват и пяната разчупва алкалната кора до приемлива консистенция, която (с прибавен калциев карбонат) в продължение на 2 години поддържа почвата подходяща за сеитба. При анализиране на почвените съставки, които не са разтворени от киселината, едно вещество показва необичайно свойство. Изсушено на слънцето в Аризона (при 115 °C и 5% влажност), утайката се запалва с ярък бял пламък и изчезва напълно. След различни тестове и анализи се стига до спектроскопичен такъв. Проблема е, че при този анализ въглеродния електрод на уреда изгаря при 5500 °C за около 15 секунди и съдържанието на изследвания материал се разпада на йони, които се идентифицират по реда на разпад. Анализа е неуспешен, поради което проби се изпращат в лабораторията Харуел в Англия за неутронно активиран анализ. След неуспех и в Англия от Съветската академия на науките обясняват, че за успешното изследване е необходима електроволтова дъга с време на горене 300 сек., за достигането на което е необходимо горене в среда на инертен газ. През първите 15 сек. се отчитат желязо, кварц и алуминий след 70-тата секунда започват да се отчитат последователно платина, рутений, родий, иридий и осмий.

След анализ се изяснява, че почвата във фермата на Хъдзън съдържа около 2400 унции/тон метали от платинената група (7500 пъти повече от най-богатото до тогава находище в Южна Африка). През 1987-1988 г. Дейвид Хъдзън регистрира 22 патента за САЩ и целия свят за ОПМЕ (Орбитално Пренаредени Моноатомни Елементи).

Патентната служба освен това иска клетвена декларация за получаването на високоспиново злато. За целта в Националната аргонова лаборатория е произведен високоспинов бял прах от чисто злато. През 1995 година е постигнат и обратния процес.

През 50-те години на 20-ти век при разкопки в Кумран учените са впечатлени от броя и размерите на водохранилищата и изключително сложната система от водопроводи и канали. Един акведукт от западната страна идва от хълмовете на Юдея, за да снабдява комплекса със сладка вода, но други водопроводи идват направо от Мъртво море. Забележителен сред тях е каналът Мазин с дължина 95 м. Тази вода не е подходяща за пиене (поради високото съдържание на минерали), но утайките съдържат 70% моноатомно злато и 30% магнезий. При обработка на утайките със солна киселина магнезият се разтваря и остава чистият бял златен прах.

Книгата всъщност съдържа доста препратки към миналото и поставя въпроса дали още 4000 год. пр. Хр. този бял прах не е бил познат и използван. Автора цитира пасажи от Стария и Новия завет, Книга на мъртвите и преводи на различни текстове/йероглифи/пиктограми и др.

Най-удивителния факт за загадъчния бял прах, съставен от високоспиново злато и метали от платинената група, е че това не е ново откритие. Древните месопотамци са го наричали шем-ан-на, египтяните mfkzt, химиците от Александрийската школа го наричат философски камък. През всички периоди от историята му, за свещения „прах на проекцията“ се смята, че притежава изключителна сила за левитация, трансмутация и телепортиране. Казва се, че създава бляскава светлина и смъртоносни лъчи, като същевременно е ключ за активно физическо дълголетие.

И последно от книгата:

В приложенията има глава озаглавена „Злато за продан“:
През 1999 г. МВФ обявява намерение да продаде голямо количество от златния резерв, обябявайки че част от средствата по тази схема ще бъдат отделени за силно задлъжнелите бедни държави. Световният съвет за златото посочва, че около 41 от тези държави са производителки на злато и националните им икономики ще пострадат от този план.

На 6.07.1999 г. 25 тона от британския златен резерв е продаден, предизвиквайки срив в цената на златото. Според изявления общото количество разпродавано злато ще бъде 415 т (от общо 715 на Великобритания). Междувременно поне 15 европейски централни банки обявяват плановете си да продадат общо около 2000 т злато за периода 2000-2005 г.

В крайна сметка около 395 т от британския резерв са продадени.

Одобрени купувачи (Банк ъф Ингланд отказва да разкрие кои) са придобили общо 55% от продаденото злато.

forum.xnetbg.net