Публикувано от на 03/09/2017 - 22:35:14

2 495 Няма коментари

предишни животи

Можем да си възвърнем спомените, които душата записва по време на минал живот

Д-р. Майкъл Нютън никога не би могъл да си представи, че дейността му на хипнотерапевт, експерт по регресия към минали животи, ще се развие по такъв невероятен начин.

Беше един декемврийски следобед в началото на 70-те години, когато една жена дойде в студиото му, за да го помоли да ѝ помогне да преодолее депресията си и най-вече, да се освободи от дълбокото чувство на изолация и носталгия, което я караше да желае да бъде със старите си приятели. Когато д-р Нютън я попита дали тези приятели са от детството ѝ, жената отговори, че не са и всъщност никога не ги е срещала в реалността, виждала ги само в сънищата си. С известно колебание, д-р Нютън решава да подложи жената на регресивна хипноза и действително, проучвайки някои от предишните ѝ животи, някои от тези приятели се появиха. Жената обаче не беше доволна. Продължаваше да повтаря, че са били много повече от двама и че желае да ги види всички заедно, точно както се случвало в сънищата ѝ.

По време на една регресия, Нютън, обзет от известно неудовлетворение, я попита дали е имало определен момент, в който се е намирала със всичките си приятели. Жената оживено отговорила “да“. Тогава Нютън я помоли да отиде в онзи момент и след миг жената се усмихна лъчезарно – ето, беше там, заедно с всички тях. Нютън не разбираше. Къде се намираше жената? “Къде се намираш?“ попита той. “В духовния свят“ отговори тя без колебание.

Решителният поврат в кариерата на Нютън започнал в този момент. През следващите дни, обсебен от случилото се в студиото му, което не успяваше да си обясни, започнал да преслушва касетата отново и отново. По време на регресиите на други пациенти, решил да поиска от тях да идат в “духовния свят“, опитвайки се да събере парчетата на неизвестен пъзел. Проучванията на Нютън се провеждали в самота и в тайна до 80-те години, когато, след като събрал хиляди свидетелства, се решил да напише първата си книга “Journey of souls“ (“Пътят на душите“), публикувана през 1994 г. Съдържанието е свързано с едно откритие с огромни духовни пропорции. Нютън твърди, че е възможно да се припомнят събития, които следват излизането на душата от физическото тяло и се простират до прага на следващото въплъщение. С две думи, Нютън предлагаше възможността да се докоснем до тайните на “живота след смъртта“ – книгата му беше възпроизвеждане на редица регресивни хипнози в “живот между животите“ (бяха събрани около 7000) и отчита фазите на духовното преживяване, постигнато от душата след физическата смърт.

Днес, резултатите от почти 40 години проучвания на д-р Нютън, са включени не само в “Пътят на душите”, а и в “Destiny of souls” (“Следите на душите“), последната е публикувана през 2004 г. Към тези две книги се добавя още една – “Memories of the Afterlife” (“Спомени от отвъдното“) публикувана през 2009 г. в сътрудничество с други хипнотерапевти, които са експерти по регресия в „Живот между животите“ (Живот между преражданията), в която след регресиите е последвало едно проучване, за да се определи на разстояние от време, какво влияние е имал спомена за преживяването в отвъдния свят, върху живота на подложените на терапия лица.

Тези три книги, преведени на повече от 25 езика, представляват един вид душевна карта на духовния свят, успявайки да проследят последователността от събитията, които душата преживява от момента на физическата смърт, до избора да се върне отново на Земята. Темите, обхванати в трите книги, включват много неизвестни досега въпроси. Наред с други неща, е описано как се чувстваме в момента на смъртта и какво се усеща веднага след нея; как се опитваме да общуваме с тези, които остават в земното ниво; среща с духовните водачи; описанието на различните астрални равнини; системите на “групи от души“ и динамиките на принадлежащата ни група; преглед на току-що преминалият ни живот и възможностите, които не са взети под внимание; Съветът на старейшините, който помага на душата да разбере душевните уроци; концепцията за еволюция на душата; избора на тяло за следващото въплъщение и подготовка за връщане към Земята.

Това, което е наистина удивително в изследванията на Нютън, е че хиляди субекти от различни раса, религия, възраст, вяра, култура и произход, разказват за едно и също пътуване, само по малко по-различни начини. На въпроса как може да е сигурен, че свидетелствата, които е събрал са добросъвестни и не са плод на въображение, Нютън отговаря: “Ами едно от нещата, които един честен изследовател трябва да прави, е да не подсказва отговорите. Това е единственият начин да се съберат „чисти“ данни. Разглеждах всеки случай, сякаш чувах разказа за “Отвъдното“ за пръв път. Никога не съм питал “Виждаш ли това или онова?“, а по-скоро “Какво виждаш сега?“. Отначало се страхувах, че са просто фантазии, въпреки че знаех, че е практически невъзможно да се фантазира под дълбока хипноза. Но това, което ме накара да продължа, беше съдържанието на данните, които събрах. Бях впечатлен от факта, че без значение каква религия, раса или култура принадлежат на субекта, под дълбоката хипноза те всички разказваха едни и същи детайли. Освен това съм обучил стотици хипнотерапевти да имат достъп до “живот между животите“ и днес, данните събрани от тях, идващи от цял свят, потвърждават моите открития.“

Началото на пътуването в Отвъдното – прехода след смъртта

Според свидетелствата, събрани от Нютън и неговите сътрудници, душите, които напускат физическото тяло, са незабавно посрещнати от духовен водач или от познати през живота хора, които са напуснали земното ниво. Въпреки че пътуването започва почти веднага, не всички души се завръщат незабавно в Отвъдното. Има души, които са толкова тежко повредени от земното преживяване, че не могат да се върнат в душевния свят след излизане от физическото тяло и се озовават в едно преходно “място“. Към тази група (по-малко на брой, в сравнение с онези, които се завръщат веднага “вкъщи“), принадлежат два вида души – тези които не приемат разпадането на физическото тяло и се борят, за да не се върнат в духовния свят, поради причини на лично страдание; и тези души, които са извършили или са били съучастници в много тежки престъпления.

Докато първата група души трябва да се “адаптира“ към новото си състояние и с времето приема идеята да продължи пътя си, на душите, които са извършили жестоки престъпления, им се позволява достъп до душевния свят, в отделно и изолирано място. Решението, което завършва с изолация, се взима с помощта на духовните им водачи, непосредствено след физическата им смърт. Изолирането е с единствената цел да помогне на душата да осъзнае своите действия и тежестта на съвестта и разкаянието, изглежда са единственото “осъждане“.

Книги по темата

Тъй като злото може да има различни форми на Земята, духовните инструкции и вида изолация използвани за всяка душа, са различни. Също така е неопределен периода на изолация и индоктриниране, от страна на водачите. Д-р Нютън, например, е събрал свидетелства за така наречените “зли духове“ – много от тях биха се върнали на Земята, веднага след периода на изолация, за да компенсират злонамерените си дейности чрез по-добро въплъщение. Въпреки това всички души, независимо от опита им на Земята, достигат до един вид “централен пристан“ в света на душите, който Нютън нарича “зона за престой“ – на това символично място, подобно на “насочен център“ (разбира се, става въпрос за метафора, душевните места са почти неописуеми с човешки думи), душите биват събирани и след това ориентирани към принадлежната си група. Най-необичайната особеност на това място е усещането, че има голяма умствена сила, която ръководи всичко, въз основа на загадъчна хармония. Разпитаните под хипноза субекти говорят за това място като “място на чистата мисъл“.

Групите души и Съвета на старейшините

На този етап, душата се връща в принадлежната си група (освен ако не се касае за много млади души или за души, които са изолирани по други причини). Душите, които съставляват групите са “сродни души“, стари, тясно свързани завинаги, които притежават същото ниво на осъзнатост. Тези свързани групи често са съставени от подобни души, които се стремят към общи цели, по които работят непрекъснато, дори помагайки си. Обикновено някои членове на една и съща група избират да се въплъщават едновременно, играейки ролята на роднини или близки приятели, точно за да работят заедно по общата цел.

След като са се върнали в душевната си принадлежна група (която включва средно от 8 до 15 члена), душите са призовани да се явят пред „Съвета на старейшините“. Въпреки че не е обвинителен съвет, целта му е да помогне на душата да проучи своите земни действия, преди да се върне към дейностите на групата си. Съветът е съставен от „дълбоколюбиви и силно развити души“, които създават впечатлението, че са много древни…

Различните нива на душите

Според Нютън, поставянето в определена група се определя от нивото на еволюцията. В своите изследвания той разпознал три нива – начинаещи души, междинни и напреднали души. Признава със смирение, че не е успял да достигне отвъд, защото разбира се, неговите свидетелства идват от души, които все още са подчинени на цикъла на земни въплъщения и следователно, за него е невъзможно да изследва съществуването на еволюиралите души, отвъд земното съществуване. С известна ирония той твърди преди всичко, че една високо развита душа не трябва да търси опитен терапевт по регресия, за да разреши конфликтите, свързани с нейния план за живот.

Начинаещите души

Има два вида начинаещи (млади) души – душите, които се превъплащават на Земята отскоро и душите, които се превъплащават от сравнително дълго време, но остават все още незрели. Нютън вярва, че почти 3/4 от всичките души в момента на Земята, са все още в ранни етапи на развитие. Душите завършват своя цикъл на превъплащение на Земята, когато достигнат до пълна зрялост.

Отново според откритията на Нютън, начинаещата душа може да изживее редица животи, в състояние на объркване и неефективност, което се дължи на влиянието на “земния учебен план“, много различен от постоянството и хармонията в духовния свят. По-слабо развитите души не упражняват своята духовна воля и са склонни да се оттеглят от волята на обществото, стигайки така до заклещване в социално-икономическите структури на подчинение. Неопитната душа е склонна да бъде възпрепятствана, когато реализира своята духовна задача, поради липсата на независима мисъл. Тези души имат и известна склонност към егоизъм и егоцентричност и не успяват да приемат лесно другите такива, каквито са. Няма душа, която в миналото да не е била начинаеща.

Междинните души

Веднага щом душите ни стигнат до средното ниво на развитие, груповата активност се намалява значително. Това не означава, че се връщат към онзи вид изолация, характерна за “новите души“. По-скоро, душите, които се развиват на средно ниво имат по-малко взаимодействие с първичната принадлежна група, защото са придобили зрялост и опит, за да работят по по-независим начин. За тези души, паузата между две инкарнации е по-дълга. Тези души най-после са готови да поемат по-важни отговорности. Връзката, която ги свързва с духовните им безплътни водачи, се превръща от типичната между учител и ученик, в тази на колеги по работа. Както духовните водачи са успели в миналото да имат своя група ученици, така за тези междинни души идва момента да развият дидактически умения, които в крайна сметка ще ги подготвят да ръководят някой друг.

Това е значителен етап за развитието на душата, защото поетапно ѝ се дават по-големи отговорности, по отношение на образованието на по-младите души. Никой обаче не достига за един ден степента на “водач“. Както и при много други аспекти на душевния живот, всички ние сме щателно тествани. Междинните нива са тестови периоди за потенциални учители. Нашите наставници ни възлагат някоя душа, за която да се грижим и след това оценяват нашата ефективност като “лидер“, както по време, така и след физическото въплъщение.

Само ако това предварителното обучение е успешно, можем да станем „младши водачи“. Ако дадена душа е неподлежаща на обучение, това не я възпрепятства да достигне напреднало ниво. Всеки водач, както и всеки друг, има специфични възможности и ограничения. В момента, в който достигнем напреднало ниво, нашите специфични духовни нагласи са добре известни в духовния свят. Именно поради тази причина ни се дават душевни задължения, които да осъществим на Земята, съизмерими с нашите способности. Според Нютън съществуват безкрайни начини за обучение, способни да накарат всеки от нас да придобие духовна пълнота.

Напредналите души

Нютън смята, че хората на Земята, които притежават древни и силно развити души, са много малко. Обикновено тези души са реални въплътени водачи. Докато се справят с особена лекота с екзистенциалните проблеми, с които се борят все още повечето от нас, тези напреднали души са по-заинтересовани да доведат малки довършителни работи до конкретни задачи с голяма духовна стойност.

Когато се появяват като публични фигури, те са лесно разпознаваеми (помислете за Майка Тереза), обаче, по-често се случва, напреднала душа да изпълнява задачата си по тих и дискретен начин. Без да показват самодоволство, реализацията им се състои в подобряване живота на другите. Обикновено се съсредоточават по-малко върху институционалните въпроси и повече върху подобряването на индивидуалните човешки ценности.

Особената характеристика на напредналата душа, е търпението, което показва спрямо обществото, заедно с изключителната способност да се справя с това, което се случва в живота. Доминиращите характеристики на тези напреднали души, са изключителна интуиция и изключителна интроспективна способност. Това не означава, че живота не крие за тях никакви кармични опасности, иначе нямаше да са тук. Могат да бъдат открити във всички сфери на обществото, но най-вече заемат полезни професионални роли или по някакъв начин са ангажирани в борбата със социалните несправедливости. Напредналата душа излъчва самообладание, любезност и разбиране към другите. Тъй като не е мотивирана от личен интерес, може да не взима под внимание собствените си физически нужди и да живее понякога в много скромни условия.

Връщането на Земята

Рано или късно идва момента, в който душата отново трябва да напусне светилището на духовния свят, за да започне друго пътуване на Земята. Това не е лесно решение. Душите трябва да се подготвят да оставят свят пълен с мъдрост, където живеят в състояние на блаженство и свобода, за да се грижат за физическите и умствените нужди на едно физическо тяло. Веднъж завърнали се в духовния свят, душите имат съмнения, когато става дума за временно напускане на свят на самосъзнание, взаимно обединение и състрадание, за да се върнат на планета, доминирана от несигурност и страх поради агресивните и конкурентни (човешки) същества. Въпреки че имат земни семейства и приятели, много въплътени души се чувстват сами, когато се озоват в такова обширно земно население.

Възстановяването на енергията след въплъщението и възстановяването на личното равновесие в духовен план, може да отнеме повече време за някои души отколкото за други, но в крайна сметка всички души намират стимул да продължат цикъла на превъплъщенията (който задължително трябва да бъде завършен, след като е започнал). Както е вярно, че нашата духовна среда е трудна за напускане, вярно е също, че като безплътни души сме склонни да помним физическите удоволствия от живота на Земята, с носталгия и обич.

Когато се излекуват раните от изминал живот и сме отново напълно в хармония със себе си, чувстваме желание да изразим нашата идентичност и чрез физическо тяло. Срещите с нашите духовни водачи и с членовете на групата, на която принадлежим, са ни дали онази духовна помощ, която сега ни позволява да сме готови за следващия живот.

Нашата карма, отнасяща се до изминалите ни действия към човечеството, нашите грешки и успехи са оценени според бъдеща перспектива, която ни помага да подобрим нашите земни усилия. Душата сега трябва да асимилира цялата тази информация и умишлено да действа върху три основни въпроса:

  1. Готов ли съм за нов физически живот?
  2. На какви конкретни уроци трябва да се подложа, за да повиша нивото ми на обучение и да се развия?
  3. Къде трябва да отида и кой трябва да бъда в следващия ми живот, за да имам най-добрите възможности за растеж и постигане на целите си?

След като душата е решила да се върне и прероди, следващата стъпка е да има насоки – кога и къде. Душите, в действителност, обмислят кога и къде искат да отидат на Земята, преди да решат кой ще бъдат в новия си живот. Нютън обяснява, че много хора изпитват трудност, да опишат мястото, в което се избира следващия живот и почти всички са склонни да използват метафори. Мнозина описват това място като кино, което позволява на душите да видят себе си в бъдеще, с различни роли в различни контексти.

На това място за избор, нашите души виждат в предварителен преглед множество възможности за избор. Когато напускаме тази зона, повечето от душите имат вече склонност към един избор, повече отколкото към друг. Въпреки това, нашите духовни съветници ни дават възможност да разсъждаваме дълго по всичко, което сме видели за нашето бъдеще, преди да вземем окончателното решение.

След като душите са завършили консултации с техните водачи и членовете на тяхната група, по отношение на различните физически и психологически последици от даден избор, се взима решение за въплъщение. Би било логично да се предположи, че заминаването за Земята е непосредствено. В действителност това не се случва преди да се провери още един важен етап от подготовката. Мястото, където душите отиват за този последен етап, е наречено от Нютън “клас за преглед“.

Едно от последните изисквания, преди да се поеме на път към Земята е това, да се представи за втори път пред Съвета на Старейшините. Духовният свят е място, управлявано от този съвет и Старейшините искат да укрепят осъзнаването на една душа по отношение на духовните задачи на въплъщението, което човек ще предприеме. След тази среща, някои души се връщат в групата си за да поздравят всички, а други предпочитат да тръгнат незабавно към земното въплъщение. Тази е последната възможност, която се дава на душите, да се наслаждават на пълното осъзнаване за своята истинска същност, преди да се приспособят
към новото тяло и новото земно „приключение“.

thedayafter2012

Още по темата: Наш дом – филм по книгите на медиума Шико Шавиер

Коментари