Змията от Райската Градина е била генен инженер?

Публикувано от Disclose.bg на 29/04/2017 - 08:55:30

3 861 Няма коментари

Змията от Райската Градина е била генен инженер?

Четейки Библията (Стария Завет, еврейската Тора, която отговаря на нашето Петокнижие), така, както е написана (разбира се от оригиналния буквален превод) и без да се задълбочаваме в хилядите интерпретации и мистериозни значения, показва една напълно различна от тази, с която сме свикнали, история. Всъщност, най-вероятно авторите са ни разказали реални исторически хроники, а не измислени метафори. Буквалното четене, на този етап, придобива ясна логика и невероятна научна последователност, разрушава всички догми и запълва всяка дупка, всяка пролука, както еволюционна, така и мистична.

На базата на еврейските преводи на Mauro Biglino, библейски, не-библейски и шумеро-акадски документации.

От буквалните преводи, извършени на оригиналните текстове на иврит се оказва, че библейския разказ, всъщност, разказва много различна история от тази, тълкувана и предавана от филологията и еврейската и по-късно християнска теология. Термините Елион, Елохим и Яхве, които първо еврейските екзегети и по-късно теоложките католически преводи, са убединили с уникалната фигура на Бога, всъщност описват три различни думи за три различни значения.

Елохим [אלהים] преди всичко е еврейски термин в множествено число (от единствено El или Eloah), който е превеждан по много начини – “сияещите“, “тези, които слизат“, “управители“, “законодатели“ и дори теологията да се опитва да ни убеди, че множественото число е използвано, за да увеличи силата на Бог, в много различни етапи от Стария Завет, това оправдание попада в очевидни противоречия.

Спаднало в контекста на писанията в тяхната цялост, показва ясно, че Елохим са голяма група от индивиди, изцяло от плът и кръв, отговарящи на Анунаки, описани в шумеро-акадските плочи.

Елион [עליון] – Във Второзаконие (32:8) е описано разделението на Земята на нации и деленето на народите между Елохим. В превода на Масора, както и в католическата версия, термина в множествено число Елохим като получатели на задачи от страна на Елион, бива заменено от израелтяни –

“Когато Всевишният разделяше народите, когато разпръсваше човешките синове, той постави граници на хората, според номера на израелтяните“

Разбира се, оригиналния текст не споменава термина “израелтяни“, тъй като по онова време нито хората, нито израелския език (иврит) са съществували.
Все пак, теоложките изисквания не можели да си позволят да оставят термина Елохим, защото би било прекалено множественото число за “Богове“. Като цяло, от оригиналните текстове се разбира, че Елион, най-вероятно е върховен главнокомандващ на Елохим и е слизал на Земята само в редки случаи.
По време на разделянето на народите и по случай един съвет (среща) на Елохим, разказан в Псалм 82:

“Бог се изправя в божествения съвет, съди сред Боговете“
“Аз казах: Вие сте Богове, всички сте деца на Всевишния“
“И все пак ще умрете като всеки човек, ще паднете като всички силни“

В този разказ, оригиналният превод ни разказва как по време на среща на Елохим, Елион се изправил и им казал:

“Вие всички сте Елохим (мн.ч.), но запомнете, че и вие ще умрете, точно като Адам (-овете мн.ч.!!!)“

Елохим се предполага, че са били раса (вероятно не-човешка), но със сигурност от плът и кръв, вида им (подсказан от много малко старозаветни и не-библейски писания), ги описва като високи, с жилава кожа, бяла като мляко, бели сребристи коси и големи очи с преливащи се цветове (подобни на картинката по-горе). Считани са за вечни и безсмъртни (като Богове), но само заради тяхното несъразмерно дълголетие, спрямо Адам (жители на Адамà, буквално “земни“), очевидно са можели да живеят от 20 до 30 000 години, но са можели да бъдат убити като всеки друг.

Яхве [יהוה] – името на Бог, според юдаизма и католическата църква. В преведените библейски текстове се появява като “Господ“, “Всевишния“, “Бога на Израел“. Според традицията, името му е произнесено на Мойсей в известната среща в планината (Изход) . Всъщност, по онова (предполагаемо) време на Мойсей, езика иврит все още не е съществувал, така че възниква въпроса: На какъв език е било оригиналното произношение?
Хората, излезли от Египет, са живели поне 4 века по тези земи и най-вероятно са говорели на египетски език, или най-много да е бил аморейски (аморитски) – прото-семиткса форма. Някои учени и еврейски мислители твърдят, че народа, който излязъл от Египет с Мойсей, е бил съставен само от египтяни. Първоначално, от термина се е познавал само известния тетраграматон יהוה, написан за пръв път 400 години след като е бил произнесен, отговарящ на съгласните YHWH и огласен YaHWeH, чак след 1600 години. Може да се предположи, че Елоа е произнесъл името си на своя език и по-късно е било възпроизведено, според семитската фонетика.

Въпреки, че в Библията името на “Бог“ се появява с Мойсей, в някои още по-древни писания открити в Ливан (на времето земя на финикийците), се споменава името Yhwh, като млад син на един от водачите Елохим на тази територия. Дори в Стела на Меша (Йордания) през IX век пр.Хр. е открито името Yhwh, оспорвано с Eloah Kemosh (моавитски Бог).

Кемош се споменава и във връзка с войната, по време на която долината на Содом и Гомор, била унищожена от “ужасни оръжия“, използвани от друг Елоа – Нинурта (шумеро-акад, син на Енлил, брат на Енки) управляващ Асирия (днешен Ирак).

Други не-библейски текстове твърдят, че Yhwh е бил известен още от векове, в други територии, с името Шадай, освен това, в книгите на коптската Библия, се говори също и за неговата “жена“ Ашера.

По стените на гърнето на Kuntillet Ajrud, има иконографски мотиви, които показват три антропоморфни фигури и надпис, който съответства на значението “Яхве […] и неговата Ашера“, позната също с името Анат и Ашратум. Изобразявана е като стъбло на дърво (т.е. като дърво на живота), което е неин символ.

Създаването на човека (Хомо сапиенс)

Според (оригиналните) библейски писания, както и в шумеро-акадските текстове (още по-точни и подробни), Елохим решили да създадат Адам, кръстосвайки своето ДНК с това на хуманоида съществуващ на Земята (Адамà).
В Битието има два епизода свързани със създаването: в първия, според превода, откриваме написано – “Бог казал да създадем човека по наш образ и подобие“. Буквалният правилен превод от иврит гласи: “Елохим (мн.ч.) казаха да направим Адам с наш вид (ДНК), Адам ще бъде по наше подобие“.

На иврит, термина “Zelem“ означава: онова нещо, което съдържа образа“ и тъй като е дума, произлизаща от глагола “Zelem“, който казва “изрязване“ (изваждане, премахване) описва по ясен начин, че образа на Елохим (мн.ч.) се съдържа в нещо, което е “изрязано“ от Елохим (мн.ч.).
В шумеро-акадските хроники е изрично описано, че това “нещо“ е извлечено от кръвта на млади мъжки Анунаки. Ето защо се говори за половин “донор“, тоест във първата история се говори за ДНК Елохим.

Във втората история се разказва, че Бог създал човека от земята и вдъхнал в него живота:

“Тогава Господ Бог създаде човека с прах от земята и вдъхна в ноздрите му жизнено дихание, така човека стана живо същество“

В оригиналната версия, термина преведен с “прах“ (глина, кал), всъщност описва “формата“ т.е. матрицата, в която да се вмъкне дъхът на живота. Говори се също за половин “приемник“, т.е. втората история говори за ДНК на Адам. Ясно позоваване на операция с генетично инженерство, с която Елохим са допринесли за несъразмерния и все още неизяснен еволюционен скок на човека, в сравнение с всички други земни примати.

Липсващото звено от еволюцията, все още не е открито, тъй като не съществува. Това, което е било от значение, е “образа“ на Елохим (мн.ч.).

Наскоро генетиците са забелязали присъствието в човешкия ген на съставни части на ДНК, първоначално наречени “боклук“, защото е некодирана част, която не трябва да съществува в нашите гени.

Адам и Ева

Преди всичко трябва да се уточни, че в оригиналните библейски писания, думата Адам (както ви подсказах малко по-рано(!!!)), не определя един индивид, а вид. Определителният член, открит в еврейските текстове е доказателство. Както описват по-широко и по-подробно шумеро-акадските плочи, Анунаки са извършили няколко експеримента, преди да постигнат успех, генерирайки Човека. Описани са поне СЕДЕМ неуспешни опита (аборти, чудовища, увреждания и мутации), дори написали, че е взета кръв директно от върховния лидер (Елион?), с надеждата за по-добро генетично качество. Въпреки това и в този случай, резултатът бил пълен провал. Тези разкази потвърждават, че “създаването“ на Човека е проведено чрез дълга верига от опити и експерименти, от съвсем генетично естество, а не креационно (чрез създаване).

Връщайки се към Библията, след като е създаден Адам (като вид, а не индивид), Елохим в мн.ч. (или Анунаки), го поставили в Едем (Райската градина) и му поверили всеки животински вид и грижите за “градината“. Предполага се, че са възложили на хората грижата за полетата, овощните дървета и добитъка, в техния команден център (Едем).
В един момент, Елохим разбрали, че човека не открива сред животните сходна компания.

(Забележка: ако поддържаме теоложката интерпретация, според която Елохим е Бог, в този пасаж идва на ум, че Бог първоначално е сгрешил, създавайки животните като компания на човека, без да създаде директно жената). Очевидно, женското отсъствие е довело Адам до един вид безразборност и природните физиологични инстикти са се удовлетворявали, както хомосексуално, така и към други видове (животни).

Тогава Елохим решили да създадат жената и в съответния библейски пасаж (Битие 2,21) очевидно се говори за хирургична операция, чрез която е извлечен материал от “извита странична част“ (преведена като ребро, но вероятно се отнася за илиачен гребен).

Любопитно

Еврейските учени твърдят, чрез Талмуда, че не са били Елохим тези, които са създали Човека, а Рефаим и Рофим (според вокализацията), както са определени техните лекари. Действително, термина Рефаим, описва функция, а не раса или вид (както Малахим, което посочва функцията на носител на поръчки, “пратеник“, на гръцки anghelos, на латински angelus, на български…. ангел).

От това може да се предположи, че и Елохим и Рефаим може да са правилни, тъй като Елохим посветени на лечебните функции, придобивали прозвището Рефаим. Това е множественото число на Рефаел или Рафаел, от което произлиза името Рафаил (Архангел Рафаил – лечителят… получихте ли просветление?).

Днес, стволовите клетки се извземат чрез извличане на костен мозък, точно от илиачния гребен (странична извита част).

Библията казва:

“Тогава Всевишния Бог хвърли дълбок сън върху човека, който заспа и взе едно от неговите ребра и затвори месото на мястото му“

Кръстосвайки отново библейските текстове, с шумеро-акадските доклади, може да се чете в тези редове, че Елохим са предизвикали в индивидите дълбок сън (пълна упойка) и са извадили от Адам стволови клетки от илиачния гребен. След това затворили месото на мястото му и продължили, чрез клониране и генетични интервенции, с производството на женските индивиди Ева (мн.ч.).

Първородния грях и змията от Райската Градина

В градината на Едем, се казва, че са поставени две дървета: Дървото на Живота и Дървото за познаване на доброто и злото. Всъщност, по този въпрос Библията малко обърква, смесвайки често едното с другото.
Всички познаваме добре историята за ябълката и змията, въпреки това, теологията представя разказа като приказка, или най-малко като метафора, завършваща с прибавянето на първородния грях (неподчинението на Бог).

(Забележка: ако сравним неподчинението чрез ядене на плод, в сравнения с всички други аберации (отклонения от правия път), които човек е извършил от началото на времената до днес, започваме да си мислим, че в Божията справедливост има повече от една празнина, като днес, най-малко би трябвало да срине цялата планета).

Очевидно, буквалното прочитане, съпроводено от правилния превод и преки научни изследвания (не-библейски текстове и паралелности с всички други култури), успяват да запълнят безброй логически празнини, превърнати в догми от еврейската филология и католическата теология.

Написаното първоначално в Битието е много по-конкретно, от онова, което прозира от духовните видения. Преди всичко трябва да се знае, че библейските Рефаим и Рофим, могат да бъдат отнесени към съответните шумеро-акадски “Kashdeian“, т.е. група от Анунаки (Елохим), посветени на биомедицинските науки (според проучванията на един шумеролог от Крист Колидж в Кембридж).
Змията, чиито ров под земята означава символично проучванията, които се задълбочават и нейното кръстосано представяне, възпроизвежда съвсем ясно двойната спирала на ДНК (използвано и днес като символ на фармакологията).

Казва се, че Kashdeian са наричани “змии“, разделени на две категории: Змии с едно око (учени, посветени на изучаването на астрономията) и змии с две очи (генетични биолози и инженери), очите са съответно описателни за използваните технологични инструменти – телескопа (едно) и микрокопа (две).
Това, което е описано по библейски като плод на греха, никога не е определяно като ябълка, а просто “плод“, ябълка, може би произлиза в по-скорошните теложки преводи, от аналогията с латинския термин malus.

Дървото на познанието е просто осъзнаването за собствената сексуалност и възможността да се размножава по естествен път (до този момент с произвеждането на Адам (мн.ч.) са се занимавали Елохим). На това се позовава пасажа, в който се казва, че опитвайки плода на познанието, човек става като “Бог“, намеква за възможността за независимо възпроизвеждане (създаване на живот), точно като Елохим.

Змията на Едем, най-вероятно е била един Kashdeian (Рефаим), познат тогава като една от “змиите“; някои твърдят дори, че е бил самият генетик, който е програмирал и е следял генетичната кръстоска с Елохим (следователно нашия “създател“).

Много го идентифицират с Енки (шумеро-акадски Бог), брат на Енлил; и двамата са синове на Всевишния (Елион?), които си разделяли управлението на Земята.
Докато Енлил настоявал Адам (мн.ч.) да са под техен директен контрол и (въз)произвеждането им да бъде условно и програмирано, Енки желаел за “своите“ създания, възможността да се възпроизвеждат и развиват по естествен път. Позволил на Адам (мн.ч.) плодовитостта, правейки ги равни с Тях.

Лидерите на групата на Енлил, неодобрявали това действие и в следствие “изгонили“ Адам (мн.ч.) от גַּן עֵדֶן, Gan ʿEḏen. Но това, всъщност, не е било осъждане (както е описано от теологията), а решение след събитието. Пасажите, които описват Божиите „наказания“:

“Ти, човеко, ще работиш земята с пот“

Не е нищо повече от една банална логика – докато живеели в Райската градина, за храната са мислели Елохим, сега човек за да се храни, трябва да се справя сам, да работи земята и да ходи на лов. Не е осъждане, а просто последица.

“Ти, жена, ще раждаш с голяма болка“

Друга баналност, докато живеели в Едем, за възпроизвеждането са мислели Елохим, до намесата на Енки (змията), Адам не са били плодовити и са били “произвеждани“ вероятно ин витро.
С постигането на плодовитостта и способността да се възпроизвеждат сами, жените (Ева) са изпитали болката при раждане (естествен опит, преживяван дори от самите Елохим). Още веднъж – никакво осъждане, а проста последица от техния избор.

Дори и на концепцията за познаване на доброто и злото (никога не изразявано в еврейската филология, като духовни или морални аспекти, а абсолютно практични и конкретни) е просто директното изпитване на всеки аспект от живота, положителен и отрицателен. По същество, Елохим са дали на Адам свободата да живее в своето ново състояние:

“добре, сега сте като нас, идете и живейте всеки опит, положителен и отрицателен, на вашето ново състояние“

Дървото на живота

Битие (3:22) “Тогава Господ Бог каза: Ето човека стана като един от нас, за познаване на доброто и злото. Сега той да не простира повече ръката си и да не взима (и) от Дървото на Живота, да яде и да живее вечно“.
В този библейски пасаж се връща множественото число “ние“ за Бог. Притеснението на Енлил било, че Адам, с новата си възможност да се размножава свободно, може да получи достъп до другата типична за Елохим характеристика – несъразмерното им дълголетие.
Нашите днешни генетици, започнаха от скоро да разбират механизмите, отговорни за клетъчната дегенерация, грешки на “презаписване“ на генетичния код, при всяко негово възпроизвеждане (bg.wikipedia.org/wiki/Мутация).

Вероятно Елохим са имали такива генетични познания, че да преборят такива загуби на ДНК информация, така че да могат да живеят до 35 000 години. Така че е напълно възможно да са се страхували, че човека може да получи достъп до тези знания (да не взима от Дървото на Живота, да яде и да живее вечно).

Интересна теория?