Свидетели

Имам няколко подобни ситуации, в които съм попадала. Ето и една от тях:
Децата ми бяха малки, било е 1986г.
Сутринта бях с леко главоболие, тръгнахме с децата ми да ги водя малкия на градинка, а големия на училище в 1-ви клас. Оставих баткото на спирката, а с малкия минахме шосето за да го изпратя към градинката, но той започна да плаче, аз се ядосах, защото и времето беше напреднало за училище и аз на работа. Мисля, че го плеснах (за което съжалявам много и още, че бях прекалено строга майка) и в същия момент ми притъмня и започнах да се свличам на земята, макар че се съпротивлявах, понеже разсъждавах, че ако хукне малкия към батко си от другия край на улицата изплашен, ще го удари кола. Обърсала съм няколко коли, но съм паднала в безсъзнание, но си виждах тялото някъде отгоре. Виждах, че спря един човек с Москвич и мислех, че ще ми помогне... но той спря, попита лошо ли ми е, качи се на колата и си потегли, всичко това аз го гледах някъде отгоре. Бях отчаяна, малкия плачеше до падналото ми тяло, големия от другия край на улицата чака, а аз лежа на земята и не мога да помогна на децата си. Добре че след малко минаха мъж и жена, вдигнаха ме (явно съм си дошла поне малко физически, щом крачех подпирайки се на тях), после доведоха и голямото ми дете, викнаха бърза-бавна помощ (дойде след 40 мин. и хората закъсняха за работа заради мен), казаха само, че вероятно ми е било паднало кръвното... и се прибрахме този ден у дома, всички отсъствахме от градина, училище и работа...

Имала съм и други много подобни случаи, но ставах, а децата ми... големия Тошко падна в училище на 30.05.1996г. и не стана, а малкия Валентин на 33 години и той падна, връщайки се от работа с камиона от София, спира да хапне, но още преди това пада, на 19.09.2014г., и той не стана...

Живота за мен вече е безсмислен, да, имам една малка внучка от малкия, но вече не мога да се преструвам на весела, 20 години след като почина големия ми син се държах заради малкия, вече съм уморена, искам да падна като тях но не се получава и най-загадъчното е (за това си и разказах съдбата, за което се извинявам ако съм ви натоварила), че от как ми ги няма децата не са ми се случвали подобни ситуации, мисля, че са били някакви предупреждения, че ще преживея тези нещастия (които са най-тежките, особено за майката - да погребе и надживее и двете си деца).

Ако имате някаква версия, т.е. обяснение за съдбата ми, моля кажете ми, търся отговор ЗАЩО ми протече така скапания живот, но не откривам. Можете на лични да ми пишете, по-вероятно да го видя.
Бъдете здрави и живи и пак се извинявам, ако съм ви натоварила и разстроила с моите неволи.

П.П. Не желая и на най-големия си враг моя живот!

С уважение

Ще ви разкажа една от многото случки в живота ми, но основната, която ме накара да създам този сайт...
Живота ми е изпълнен със странности, ИТП (извънтелесно преживяване), паранормални явления, НЛО и т.н., но за това ще ви пиша надълго и нашироко когато имам повече време
Преди около 5 години беше предпоследното ми ИТП, в което се случи нещо неочаквано. По принцип при ИТП, ако човек не е подготвен или не го е предизвикал умишлено е напълно вероятно и разбираемо да бъде обхванат от страх и да се бори със зъби и нокти да го прекрати и да се върне в тялото си. Тук някой с повече опит ще каже, че страхът е чисто невежество... до някъде ще е прав, ако не знаем какво ни се случва, ни минават през ума какви ли не теории, като тази за клиничната смърт например, както беше при мен в началото, преди много години... Обаче! От както започнах да се информирам, страхът от невежество се превърна в страх от съвсем други неща - “Ами ако не успея да се върна в тялото ми?“; “Ами ако някой друг умишлено ме привиква някъде там?“ и т.н.

Случката, за която ще ви разкажа беше толкова внезапна, че не успях да мисля за изброените по-горе проблеми. След нормална вечер си легнах по нормалния начин в съвсем нормалното ми легло и всичко стана за секунди... със затваряне на очите ми останах парализирана и започнах да излизам от тялото ми с характерното насилствено треперене, което при мен отразява “откачването“ на душата от тялото. Ставаше много бързо, но този път като че ли точно душата се дърпаше назад и не искаше да се освободи. Беше се надигнала само на няколко см. когато се обърнах надясно и леко назад към вратата на банята, която беше отворена, защото чух шум, който беше нов за мен - представете си маршируване на хиляди войници на 1м. от леглото ви. Странното е, че не изпитвах страх, а просто недоумявах какво се случваше. Беше наистина войска в строй, но не маршируваха в банята ми, а на нейното място беше един друг свят.
Беше тъмно както при мен, нямаше постройки, а беше по-скоро нещо като пустиня с неравен терен, отразяващ светлината на... луната, да на луната!

Някои от “войниците“ (ще ги наричам така) ме гледаха без да помръдват главите си, което ще рече че бяха под строг контрол. Изведнъж в стаята ми влезе техния командващ, който ме гледаше толкова странно, колкото сигурно го гледах аз...
В стаята се чуваше вече единствено неговото тежко дишане, което заглушаваше дори стъпките му до като се приближаваше до леглото, в ниската част до краката ми. Спря за миг и може би разбра, че съм блокирана и не мога да се движа, следователно не представлявам никаква заплаха за тях. Съвсем спокойно седна на леглото и ме гледаше с голям интерес, като че никога преди не беше виждал някой като мен.

Това продължи няколко минути, след което стана и се присъедини към войската си, а аз се прибрах напълно в тялото ми. Доста време си представях този момент и си преразказвах цялата случка, за да не забравя някоя важна част. После, след време спрях да мисля по темата и всичко отмина. До като един ден ми изплува в паметта целия този момент и седнах на компютъра с цел да открия подобен разказ или картинка, която да изобразява съществата, които видях аз. Отне ми месеци, но така и не открих нищо. Надявах се, че още някой ги е виждал и ги е пресъздал по някакъв начин както се случва с контактьорите напоследък... но търсейки тази информация на 3 езика, се запалих по темата и реших да създам сайта, в който се намирате

Наскоро, до като още подготвях тази страница за вашите разкази и търсейки материали за подновяване на сайта, попаднах на тази картинка...

която наподобява съществата, които видях аз - те също имаха плътна кожа подобна на метал и израстъци в задната част на главата, само в лицето се различават съществено от тези на картинката, за да съм по-ясна - нямаха такава обратна захапка и бяха много по-симпатични на вид.

Оставям коментарите на вас! Според мен се е получило някакво кръстосване на паралелни светове, но кои са те? Защо се подготвяха за бой? Защо никой не ги е виждал и изобразил до сега? Дали не водят войни с извънземни същества (подкрепяйки теорията за вулканите, в които влизат често НЛО)?

На 26 август / помня тази дата и никога няма да я забравя / 1991 година вечерта бях на някакво събиране с приятели. Прибрах се в къщи около 1 през нощта и много тихо се промъкнах в стаята си...

По това време живеех сама с сина ми ,който тогава беше 5 годишен. Детето спеше при мен в стаята и се опитвах да бъда максимално тиха .. Съблякох се бързо и легнах в леглото. В момента в който го направих осъзнах,че тялото ми е напълно парализирано.Не можех да помръдна нито един мускул..не можех да отворя очите си..не контролирах себе си! За сметка на това мозъка ми работеше на пълни обороти и осъзнавах съвсем ясно колко нередно е всичко това. След секунди осъзнах ,че съм седнала на ръба на кревата си / нямам идея как стана това..всякаш съзнанието ми седеше там..или пък аз беше ми трудно да определя/ . Срещу мен на около метър и половина стоеше право едно същество / в началото ,само за секунда реших ,че е човек / и ме гледаше! Гледахме се!!! Не изпитвах нищо..мислите ми се изпариха / никога не ми се е случвало да е толкова тихо в съзнанието ми и да не изпитвам абсолютно никакво чувство / ... просто стоях и го гледах. Нямам идея колко време стоях и го разглеждах...

Високо около 120-130 см. , сиво-зеленикава кожа с невероятно едри пори , не забелязах да има уши , устните бяха тънки и стистати , нямаше коса ,но отгоре на темето имаше нещо като черна плътно прилепнала черна шапка ,като на капуцините. Най - невероятното в него бяха очите! Заемаха около една трета от лицето и бяха антрацитено черни . Никога не бях виждала толкова черен цвят..Като огромни черни дияманти! Не можех да откъсна погледа си от тях! Постепенно в мен се пробуди усещане за пълно ,безкрайно спокойствие ,което граничеше с удоволствие. И тогава почувствах как някаква сила повдига физическото ми тяло,което бавно заплува във въздуха! Загубих връзка с очите на каквото и да беше това същество и ме обхвана панника!

Силна,разтърсваща,ужасяваща...исках да крещя за помощ,защото осъзнавах какво става! Нямах никакъв контрол върху тялото си , нямаше как за крещя...Тялото ми мина през стената / въпреки,че го преживях дори сега,когато го пиша ми звучи откачено,но зная какво преживях / видях лестата на дърветата...и това беше последното,което помня преди съзнанието ми да ме напусне! Нямам идея колко време ми се губи.......
Следващият ми спомен е как тялото ми се удря в кревата ,поемам въздух..трудно дишам...задушавах се от неистовият ужас,с който бях изпълнена!!! Ужас,който беше толкова сковаващ, мразовит...В мен нямаше нищо друго освен ужас! Дочаках утрото без да посмея да заспя ..може би около час и половина,което ще рече ,че от 1 часа през нощта до към 5 нямам идея какво е ставало и какво се е случвало с мен.

Това е историята ми,която имаше продължение...низ от случки,които ме принудиха да отида в частният кабинет на една психиатърка. Страхувах се ,че полудявам ,а не исках да навредя на близките си. Подложих се и на хипноза и истината излезе на яве,но не цялата! След 4-тото посещение при докторката и след , като 3 пъти ме подлага на хипноза самата тя ми каза,че всичко е било.. случило се е.. но е толкова дълбоко в подсъзнанието ми,че е по-добре да не ровя повече! Минаха 24 години от тогава ,но аз не спрях да търся и да се доближавам до отговорите